Така и не успя да разбере какво мисли. Зийк ги връхлетя по-бесен и от подивял бик, когото пчела е ужилила по носа.
— Какво по дяволите си мислиш, че правиш?
Бък скочи на крака и застана между него и Хана.
— Не е твоя работа.
— Изглежда си забравил за какво дойде тук.
— Нищо не съм забравил.
Зийк свирепо изгледа Хана. Тя изпита непреодолимо желание да се скрие зад гърба на Бък.
— Тогава явно си променил намерението си за това, което искаш. Трябваше да ми кажеш. Нямам намерение да ти помагам да си намериш жена.
— Не съм си променил намеренията.
— Тогава по-добре си докарай задника в лагера и покажи, че ти командваш тук.
— Вече обсъдихме нещата и всичко е под контрол.
— Да го беше обяснил и на онзи глупак Оли Спийърс. Опитва се да убеди всички, че трябва да издебнат Джилет и да го подпалят.
— По дяволите! Казах му, че не искам никой да влиза в битка.
— И Спиърс не иска. Това, което иска, е да застреля хората на Джилет, докато бягат от подпалената барака за работниците.
Бък отново изруга.
— Трябва да говоря с него — обърна се той към Хана. — По-добре ела с мен.
— Ще остана тук още малко — емоцията беше изчезнала, но следите от нея все още занимаваха съзнанието на Хана. Искаше й се да преживее всичко още веднъж. — Тръгвай! — каза тя на Бък. — Ще се справя.
— Зийк може да те изчака.
— Не — каза тя, преди Зийк да успее да откаже.
Хана имаше нужда да остане сама със себе си за известно време. Да подреди мислите и чувствата, които я бяха помели като ураган. Никога досега не се бе чувствала толкова объркана, развълнувана и обезпокоена едновременно. Не вярваше, че е възможно да изпитва толкова много противоречиви емоции наведнъж.
Бък я харесваше. Вече не се съмняваше. Беше ясно, че и тя го харесва. Много повече отколкото си мислеше, че е възможно. Много повече, отколкото би било безопасно. Чувстваше се така, че би направила всичко, което той би поискал от нея. Тя дори би променила отношението си към женитбата, ако Бък й поискаше ръката. Не можеше и дума да става за сравнение между него и Еймъс. Единият беше несравним. Другият беше змия.
Но да накара Бък да преодолее собствените си задръжки и да я целуне, беше едно. Съвсем различно — да можеше да го накара да поиска да се ожени за нея. Тя не знаеше как би могла да го постигне, но може би Изабел знаеше. Все още имаше пет месеца на разположение. Това време трябваше да бъде достатъчно за един мъж да промени мнението си, особено такъв като Бък, на когото толкова много му харесваше да я целува.
— Какво по дяволите си мислеше, че правиш? — настоя Зийк, докато се връщаха към лагера. — Това там беше жена. Забрави ли какво винаги си казвал за жените?
— Хана е различна — отвърна Бък.
— Предполагам и баща ти е мислил същото за майка ти.
Бък се завъртя и хвана Зийк за рамото.
— Да не си посмял да сравняваш Хана с майка ми.
Зийк освободи рамото си.
— И тя е жена. Те всички са еднакви.
— Не и Хана.
— Смяташ ли да се ожениш за нея?
— Мили Боже, Зийк. Аз само я целунах. Не смятам да се женя за никого.
— Не си личеше много, че разсъждаваш с главата си.
Бък отново спря и извъртя Зийк така, че да го погледне.
— Какво точно се опитваш да кажеш?
— Ако не започнеш да мислиш с главата си вместо с онова, което е в панталоните ти, съвсем скоро ще се озовеш хванат в капана на брака, защото жената ще е надула корема с твоето дете. Не си скъсвам задника от работа заради това.
— Няма да се женя и няма да правя никакви деца — изръмжа Бък. — Харесвам Хана. Намирам я за красива. Просто я целунах два пъти. Това е всичко.
Този път Зийк се обърна и принуди Бък да го погледне.
— Искаш да кажеш, че това не беше първият път?
— Не, не беше! — сопна се Бък. — Сигурно няма и да е последният, но това не ти влиза в работата. Ако това ще те накара да спиш спокойно, сестра ми е единствената жена, която искам в къщата си. Никоя друга не си заслужава неприятностите.
Това изявление явно успокои Зийк, но Бък остана с чувството, че е обидил поне половината от жените, които познаваше. Естествено, Изабел беше изключение. Също и Идън. Дрю щеше да го подлуди, но тя също никога не се бе държала нечестно.
И, въпреки че той не искаше да се ожени нито за нея, нито за някоя друга, думите му не се отнасяха и за Хана. Госпожа Гросек би дала живота си за мъж, който би се държал мило с нея. Той подозираше, че и Хана е същата. Ако наистина искаше да се задоми, не би могъл да мечтае за по-добра съпруга.
— Кой е Джонатан Риджли? — попита Хана в момента, в който Бък спря да си шепне с него. — Какво прави тук? За какво разговаряхте?