Риджли беше пристигнал в лагера предната нощ, за да каже на Уолтър Евънс, че дъщеря му се е разболяла. Бък беше направил всичко, за да убеди Хана да си тръгне с Уолтър, но не бе успял.
— Ще ти кажа, когато му дойде времето — отговори й Бък.
Той знаеше, че отговорът му ще я ядоса, но не възнамеряваше да й казва, че Риджли е адвокат от асоциацията на животновъдите. Днес Бък очакваше да има промяна в развитието на събитията. Не знаеше точно как ще се случи, но ако ядосаше Хана достатъчно, че да стои настрана от него, тя щеше да бъде в безопасност. Ако тя заподозреше, че нещо ще се случи днес, нямаше да се отдели от него, независимо колко му е ядосана.
Лиймън Джилет беше единственият собственик на ранчо, който не се бе присъединил към общото събиране и преброяване на добитък. Днес те щяха да навлязат в неговите земи. Нервите на Хана бяха опънати до краен предел от неизвестността за предстоящото. Другите собственици също бяха нервни, но Джейк и момчетата не спряха да ги забавляват предната вечер с разкази за приключенията на Уил от предишни години по време на събирания като това.
Тази сутрин обаче дори Джейк и Шон изглеждаха напрегнати. Чет и Люк се държаха все едно очакват предстоящия сблъсък с нетърпение.
Когато наближиха ранчото на Джилет, Бък застана начело на групата.
— Мислиш ли, че Джилет ще се опита да ни спре? — попита Хана за стотен път.
— Не знам.
— Но ние сме почти три пъти повече от тях.
— Надявам се да го забележи.
— Какво ще направиш, ако откаже да ни пусне в ранчото си?
— Няма да му оставим такава възможност — каза Зийк. — Можем да го преследваме чак до Оклахома, ако поискаме.
— Ами Сид Бараклоу?
— Скоро ще разберем — каза Том, който яздеше от другата страна на Бък. — Джилет е довел всичките си хора да ни посрещнат.
Бяха застанали един до друг напреко на пътя — седем мъже с карабини.
Всичките собственици на ранчо също носеха пушките си днес.
— Този до Джилет е Сид — обясни Том на Джейк и момчетата.
— Няма никакво значение къде е застанал — каза Зийк. — Всички го държим под око.
Бяха се разпръснали под формата на ветрило — Бък беше в центъра, Чет и Люк — в двата края, Джейк и Шон срещу Бък и Зийк. Останалите яздеха по средата. Редица от двадесет мъже се изправи срещу тази на Джилет.
— Добре дошли в ранчо „Рафтър Ди“ — каза Джилет с широка усмивка на лицето. — Какво стоите така? — добави той, когато никой не помръдна. — Хайде да съберем и преброим кравите.
Хана въздъхна с облекчение.
Но любезната покана на Джилет не можеше да измами Бък. Той знаеше, че Джилет си мислеше, че е успял да ги заблуди. Нямаше да му хареса, когато разбереше, че всъщност той е изиграният.
Бък беше сигурен, че Джилет ще държи хората си близо до себе си и затова се изненада, че не се възпротиви, когато Бък ги разпръсна сред останалите при първия обход на ранчо „Рафтър Ди“. Бък погледна наляво. Джилет едвам се виждаше. Бараклоу яздеше в средата и всеки можеше да го види.
Хана яздеше от дясната му страна.
— Какво ще стане с телетата, които са жигосани с новото клеймо? — попита тя.
— Ако съм предвидил нещата добре, той няма да може да направи нищо. Ако ни нападне, това само ще влоши положението му. Ако има и други нови клейма, както подозирам, може дори да се опита да напусне щата. Няма да има причина за стрелба и всичко ще приключи мирно и тихо.
— Но ти не вярваш, че ще стане така.
— Надявам се. Повече сме на брой и той е надхитрен. Няма никакви шансове.
При тези думи Хана го остави на мира. Бък наистина вярваше, че ще стане така, ако Джилет беше разумен човек. Дори и един крадец знаеше, че е време да отстъпи, когато картите се обърнат срещу него.
Никой не обелваше дума за непознатите клейма, на които непрекъснато се натъкваха из ранчото на Джилет. Никой не спомена и необичайно големия брой крави и телета. Бък беше настоял да говори само той. Няколко от собствениците първоначално се възпротивиха, но присъствието на Бараклоу в центъра на групата бързо ги убеди да оставят Бък да поеме всички рискове.
Следвайки инструкциите на Бък, те се заеха да улавят добичетата с ласо. На хората на Джилет се падна да разделят животните според дамгите. Късно следобед всички животни с клейма, за които нямаше претенции, бяха отделени. От останалите крави около дузина имаха непознати дамги. Имаше и една голяма група крави, прясно дамгосани с клеймо с формата на шестоъгълна звезда.
Никой не се осмели да предяви претенции към кравите с непознати клейма. Джилет каза, че никога не ги е виждал и няма представа откъде са се появили. Предположи, че сигурно са дошли от изток и предложи да се погрижи за тях. Бък настоя да изчакат, докато се уверят, че няма други крави с непознати клейма. Ако намереха още, щеше да е по-добре да се посъветват с животновъдите от асоциацията в Остин как да постъпят. На Джилет това предложение не му допадна, но беше достатъчно разумен да не го оспорва.