— А това клеймо? — попита един от хората на Джилет, сочейки шестоъгълната звезда. — Има доста от тях.
Мъжът очевидно бе подучен предварително, защото гледаше към шефа си, докато задаваше въпроса. Но това беше момента, който Бък очакваше от седмици. Той проговори, преди още Джилет да успее да отвори уста.
— Това клеймо е резултат от новото ми партньорство с госпожица Гросек.
Думите му изумиха всички. Мъжете се размърдаха, нервни погледи се отместваха от Бък към Джилет. Бък много внимателно беше обмислил думите си. Не искаше да му даде шанс да говори, преди да го е обезвредил категорично. Толкова категорично, че ако кажеше дори и една дума, сам би се уличил в кражба на добитък.
— Регистрирах го в Утопия преди няколко седмици — каза Бък. — Вчера получих потвърждение от Остин, че няма друго такова регистрирано клеймо. Както можете да видите, измислихме го така, че идеално да припокрие старото клеймо на „Тъмблинг Ти“.
При последните му думи настана пълна тишина. Като че ли някакъв магьосник бе махнал с вълшебната си пръчица и ги бе замразил като жива картина.
— Ако погледнете отблизо, ще видите, че дамгата е прясна.
Бък отправи поглед към Джилет, който беше пребледнял от ярост. Каквото и да бе очаквал, тази ситуация го бе сварила наистина неподготвен.
Когато най-накрая Джилет проговори, той не започна да крещи или да заплашва:
— Не би могъл да се справиш с жигосването с едно болно рамо — каза той, прикривайки с хладнокръвие очевидната ярост, която бликаше от очите му. — Пък и през повечето време яздеше из окръга, за да организираш това събиране.
Зийк се намеси:
— Аз работя за него.
— Аз също — обади се и Том Гладис.
— Той има доста голямо семейство — продължи Джейк. — И всички ние много добре се оправяме с добитъка.
— Но вие току-що дойдохте.
— Така си мислят всички — гласеше отговорът на Джейк.
Джилет очевидно бе хванат натясно, но нямаше как да оспори думите им.
— И тогава как тези крави са се озовали в моето ранчо? — настоя Джилет.
— Нямам представа — каза Бък. — Може би са се втурнали насам, ужасени, че отново ги жигосахме и уплашени да не ми хрумне да го направя за трети път.
Джилет не намери нищо смешно в думите на Бък.
— Не вярвам, че това клеймо е твое. Никога преди не съм го виждал и отказвам да повярвам, че е регистрирано.
— Но е така — обади се за първи път Джонатан Риджли.
Бък го беше помолил да стои настрана, но сега и той се намеси.
— Той и госпожица Гросек регистрираха клеймото в Утопия преди три седмици. Имам писмо от адвоката, което съдържа всички подробности. Пристигнах вчера, за да донеса официалното потвърждение от Остин, че това клеймо е регистрирано на тяхно име.
— Не вярвам, че тези крави са негови — настоя Джилет. — Сигурно клеймото е на друг и той се опитва да си го присвои.
— И чии са? — попита Бък.
— Не знам, но, проклет да съм, ако са твои.
— Веднага можем да разберем това — каза Бък. — Някой иска ли пържоли за вечеря?
— Какво си наумил? — продължи да разпитва Джилет с побеляло лице.
Бък беше сигурен, че той много добре знае какви са намеренията му.
— Ще заколим една от кравите. Старата дамга ще се покаже веднага, щом я одерем.
Отне им само минути да изберат едно животно и да го застрелят. Още по-малко време трябваше на Бък да одере кожата и да покаже старата дамга на „Тъмблинг Ти“, която ясно се виждаше от вътрешната й страна.
— Предполагам, че това слага край на всички въпроси — заключи господин Риджли. — Може да продължите да дамгосвате телетата. Донесох дамгите, които поръчахте — обърна се той към Бък. — Ще стане много по-лесно, вместо да използвате старите. Връщам се в града, но не и преди да опитам една от тези пържоли.
Те дамгосаха телетата, но чувството на взаимопомощ и приятелство, което се бе породило през последната седмица, бе изчезнало. Останалите собственици очевидно бяха изнервени до крайност. Всеки от тях знаеше, че Джилет бе дамгосал всички онези животни за себе си. И Джилет знаеше, че те го знаят. Въпросът, който не ги оставяше на мира бе, дали той ще признае, че е бил надхитрен и ще им върне добитъка.
Бък бе сигурен, че засега той ще се примири, но не се съмняваше, че ще се опита да потърси възмездие по-късно. Знаеше, че трябва да е нащрек.