— Никой не може да ме нарича страхливец.
Бък погледна надолу. Хана беше коленичила и се опитваше да махне обгорената риза от раменете на Люк, за да види колко лошо се е изгорил. Червените резки по рамото и ръката му бяха нищо в сравнение с изгарянията, които щеше да получи, ако беше паднал в средата на запаления огън.
— Аз казвам, че си страхливец — повтори Бък с ясен глас и думите му бяха недвусмислени. — Всеки човек, който се крие в тъмното, за да спъне друг човек, е подла, малодушна змия.
— Пуснете ме да стана — изръмжа Люк през стиснати зъби. — Ще го убия.
— Никъде няма да ходиш — каза Алдо Дженкинс. — Оставаш точно където си, докато госпожица Хана не се погрижи за тези изгаряния.
— Току-що подписа смъртната си присъда — каза Бараклоу на Бък.
— Не знаех, че можеш да четеш — отговори Бък.
Люк продължаваше с опитите да се изправи, но Джоуди Биймиш и Джонатан Риджли се притекоха на помощ на Алдо.
— Нищо не можеш да направиш в момента — каза Алдо. — Бък вече хвърли ръкавицата. Сега ще трябва сам да се защити.
Лицето на Бараклоу се разтегна в доволна усмивка.
— Трябваше да позволиш на този хлапак да води собствената си битка.
— Ако го бях направил, щеше да си мъртъв. Той е по-бърз и от двама ни, взети заедно.
Здравият разум му казваше, че трябваше да остави Люк да се бие с Бараклоу. Момчето беше светкавично бързо и с двете си ръце. Но Бараклоу нарочно беше използвал Люк, за да го предизвика и той нямаше намерение да остави Люк да рискува живота си в битка, която по право беше негова.
Цели шест години Бък и Люк бяха живели и работили заедно. Бяха се смели за едни неща, за други се бяха карали, но винаги всичко бяха правили заедно — той, Люк и всички останали момчета на Джейк. И сега, дори след като той и Зийк бяха напуснали ранчото „Броукън Съркъл“, те бяха дошли да му помогнат. Никога досега не бе показвал на тези хора колко много означават за него. Никога не бе наричал някого от тях свой брат.
— Остави на мен! — настоя Чет. — Люк е мой брат.
Бък не свали поглед от Бараклоу, за да погледне Чет.
— Всичко това е заради мен.
— Но аз съм по-бърз. Може да те убие.
— Дай ми оръжието си.
— Бък това е лудост. Знаеш…
— Тук аз командвам, Чет, и това е моята битка. Сега ще ми дадеш ли пистолетите си или трябва да поискам от Джейк?
— Винаги си бил един твърдоглав всезнайко — мърмореше Чет, докато разкопчаваше колана си и го подаваше на Бък. — Не съм дошъл чак до тук, за да гледам как те убиват.
— Имай малко повече вяра в мен. В края на краищата, ти ме научи да стрелям. Сега иди да видиш как е брат ти.
Разстоянието между Бък и Бараклоу беше по-малко от два метра. При това положение едва ли някой можеше да пропусне. Когато започнаха да се отдалечават един от друг, мъжете се отдръпнаха да им направят място. И тогава Бък видя Джейк. Беше застанал точно до Джилет, който беше сложил ръка върху пистолета си. Но ръката му си беше останала там, тъй като Джейк беше опрял пистолет в слепоочието му. Един бърз поглед го увери, че всички хора на Джилет бяха взети на мушка. Един от каубоите изглеждаше много изненадан от вида на дулото на пистолета на Дрю, насочено точно между очите му.
— Не се отдалечавай прекалено много — извика Бък на Бараклоу. — Не ми се ще да се изгубиш в тъмното.
Бък искаше да предизвика Бараклоу с обиди, да го вбеси дотолкова, че да стреля в яда си. Можеше и да не се отклони много от целта си, но поне можеше да е достатъчно, че да остане жив. Бък не си въобразяваше, че е добър стрелец. Бараклоу сигурно беше по-бърз. Точно затова търсеше начин да изравни шансовете, ако можеше.
— Кажи си молитвата, момче — подразни го Бараклоу.
— Вече съм я казал — обади се Люк. — Помолих Дявола лично да дойде да те прибере. Той няма търпение. Каза, че отдавна не е попадал на такава мърша като теб. И вече е тук. Точно над главата ти. Ако се обърнеш, ще можеш…
С яростен вик Бараклоу посегна към пистолета си.
Джейк винаги казваше: „Наблюдавай очите. Те винаги ще ти подскажат кога един човек е готов да извади оръжието си.“
Очите на Бараклоу се бяха разширили леко, точно преди да посегне към пистолета си. В същия миг Бък извади своя и се хвърли бързо на земята и настрани. Първият изстрел на Бараклоу се заби в земята точно до Бък. Бък стреля бързо, след което се превъртя, вдигна другата си ръка и стреля още веднъж.
Бараклоу беше все още на крака и пистолетът му беше насочен към Бък, но той не стреля. Мъртвата тишина около тях погълна ехото на последните им изстрели. Една крава измуча, а няколко коня изцвилиха нервно. Бараклоу с изненада погледна към малкото червено петно на ризата си, след което се свлече на колене. Пистолетът му падна на земята пред него, преди още той да се строполи на земята.