— Това означава, че ще имаш твърде много работа.
— Ще се справя.
Той понечи да й предложи помощта си, но се отказа. Вече беше изгубил достатъчно време, а и нямаше желание да слуша тирадите на Зийк по въпроса. Освен това, напоследък му беше доста трудно да се съсредоточи върху работата си или да държи ръцете си далеч от Хана. От нощта, когато Зийк ги прекъсна, по време на преброяването, той не можеше да спре да мисли да целуне Хана отново. И отново. И отново.
— Наистина ли си сигурна, че нямаш нищо против да спя в къщата?
— Вече ти казах.
Той я хвана за ръцете и я обърна към себе си.
— Знам какво ми каза, но не си спряла да се суетиш из кухнята, откакто стана от масата. Всичко вече е измито и прибрано, но ти продължаваш да местиш нещата от едно място на друго. От какво се опитваш да избягаш?
— От теб. И от себе си също — вдигна поглед към него тя.
Все едно някой беше хвърлил кофа студена вода в лицето му.
— Тогава ще трябва да отида да спя в хамбара.
— Нямах това предвид.
Тя се опита да издърпа ръцете си, но той не й позволи.
— Харесвам те, но не знам какво означава всичко това — продължи тя. — Опитах се да си го обясня, но не успях.
— Трябва ли да търсиш обяснение. Не можем ли просто да оставим нещата такива каквито са.
— Не знам.
— Не можем ли да опитаме?
— Предполагам.
— Не ми звучиш много ентусиазирана.
— Чувствам се ужасно объркана.
— За какво?
— За всичко! Не харесвах мъжете, още по-малко теб! Възнамерявах да науча всичко, което е необходимо за поддръжката на едно ранчо, и след това да се отърва от присъствието ти. А сега — мразя кравите, суетнята по събирането и преброяването им, и последното нещо, за което искам да мисля, е, че някога би могъл да си тръгнеш.
— Ами, тогава недей да мислиш за това — каза Бък. Той обърна лицето й към себе си, за да я целуне. — Мисли само за това, че те прегръщам и целувам.
— Не мога да мисля за каквото и да било друго, когато правиш така.
— Тогава недей.
Самият Бък също не се справяше много добре с мисленето. Би трябвало вече да си е легнал, а не да стои тук и все повече и повече да се отдава на влечението си към Хана. Но след като вече веднъж беше преодолял преградите, които сам беше изградил около себе си, той осъзна, че му е много трудно да й устои.
Той нежно я целуна. Тя толкова доверчиво се беше отпуснала в ръцете му. Би могла да каже, че никога не му е вярвала, но истината беше, че още от самото начало имаше пълно доверие помежду им. Вероятно се дължеше на нещо, което бяха научили един за друг още преди шест години. Нещо, което, заради гнева и омразата, той не бе забелязал тогава.
Но той не я мразеше. Никога не я бе мразил. Сигурно е бил влюбен в нея от самото начало. И сега започваше оттам, до където беше стигнал в мечтите си.
Е, може би не точно до тук!
Да я държи в прегръдките си беше невероятно. Топла, мека и доверчива. Пасваше му идеално, сгушена така в ръцете му. Изглеждаше твърде дребна, твърде крехка за непосилната работа, която я беше видял да върши в градината.
Целувката им стана по-дълбока и продължителна.
— Мисля, че Зийк точно от това се страхуваше — измърмори тя.
— Забрави за Зийк.
Той го беше забравил. Не можеше да мисли за нищо друго, освен за жената в прегръдките си, жената, която отвръщаше на целувките му със същата огнена страст. Дали и тя се вълнуваше от близостта помежду им така, както се вълнуваше той? Усещането за гърдите й, притиснати към неговите, бе предизвикало почти незабавна промяна в слабините му. Страхуваше се, че ако забележеше, щеше да се изплаши.
Надяваше се целувките му да отвлекат вниманието й.
Целуна нослето й, след това клепачите. Това я изненада, но й достави и удоволствие. Усмихна се.
— Трябва вече да си лягаме — каза тя. — Сигурна съм, че още си изморен след прибирането на добитъка.
— Мога да издържа още малко.
Той отново я целуна, притискайки с език устните й. Тя, изненадана, ги разтвори, а той се възползва от това, вмъквайки езика си в устата й. В отговор тя ахна и се скова, а тялото й се притисна още по-плътно към слабините му.
Тя се отдръпна, с широко отворени от удивление очи, но Бък не й позволи да прекъсне целувката. Ръцете му продължаваха да я притискат близо до него, а езикът му — да изследва устата й.
В началото колебливо, а впоследствие все по-уверено и по-уверено, езикът й се присъедини към неговия в зашеметяващия им танц. За миг стана дори по-настоятелната от двамата. Тя беше и тази, която прекъсна целувката.
Когато той се опита да я целуне отново, Хана извърна глава.