Само тогава щеше наистина да знае какво иска от Бък Хобсън и какво е готова да му даде в замяна.
Майка й не се прибра на следващия ден. Нито на по-следващия. На Хана й беше трудно да се държи нормално в присъствието на Бък. Ако той не прекарваше по-голямата част от времето навън из ранчото, вероятно нямаше да успее. Вечерята се превръщаше в агония. Нощите бяха още по-трудни.
— Може би няма да успея да построя повече от два бента това лято — каза Том Гладис на третата вечер по време на вечерята. — Но открих чудесни места за тях. Ще имате ли нещо против Сърдитко да спре да гони мухите за няколко дни и да дойде да ми помогне?
— Ако не спреш да забравяш името ми, може и да се окажеш погребан под някой от бентовете си — озъби му се Зийк в отговор.
— Може да помоля Джилет да ми помогне — каза Том. — И той е също толкова дружелюбен, колкото теб.
— Мяркал ли си го наоколо? — попита Бък.
— Само веднъж, връщаше се от града.
Готвачът на ранчо „Рафтър Ди“ все още идваше да купува яйца и масло, но вече не носеше послания от господаря си. Хана предполагаше, че интересът на Джилет към нея се бе изпарил в момента, в който тя и Бък предявиха претенции към добитъка си.
По-късно, докато Хана миеше чиниите и разчистваше, мъжете се заговориха за ранчото. Както всеки ден, Бък я попита дали се нуждае от помощ в градината и тя, както всеки път, отговори отрицателно. Откакто Зийк беше разорал земята с помощта на ралото на Евънс, нямаше нещо, с което Хана да не можеше да се справи. А и само когато останеше насаме със себе си, можеше поне отчасти да се успокои.
Всяка вечер, след като Зийк и Том се отправяха към леглата, Бък подновяваше опитите си да преодолее съпротивата й. Хана все си повтаряше, че трябва да се оттегли, преди мъжете да са напуснали стаята, но така и не го правеше. По цял ден трепереше от мисълта да остане насаме с него, но когато този миг настъпеше, тя не можеше да направи нищо, за да го предотврати.
— Хайде, дива котко! — каза Том, прозявайки се шумно, докато се изправяше на крака. — Трябва добре да се наспиш, ако цял ден ще мъкнеш камъни утре.
— Ако не внимаваш как ме наричаш, ще ти строша главата с някой от скъпоценните ти камъни.
— Знаеш ли, мисля, че Зийк всъщност харесва Том — каза Хана, веднага щом вратата се затвори след тях.
— Доколкото той изобщо може да харесва някого.
— Можем ли да си позволим да задържим Том като работник?
— Ако има с какво да го храниш. Не иска да му плащаме, докато не продадем говедата.
— Защо?
— Каза, че тук му харесва.
— Защо?
— А защо не? Има си Зийк, да се карат непрекъснато, мен да се грижа за проблемите и теб да го храниш.
— Това ли искат всички мъже?
— В общи линии.
— А ти какво искаш?
— Теб.
— И какво друго?
— Само теб.
Тя знаеше, че това не е вярно, но й харесваше да го чува. Тази вечер се чувстваше особено уязвима. Колкото и да беше очевидно, че Бък я желае и иска да бъде с нея, той не бе споменал нищо повече. Хана знаеше, че иска повече, но не можеше да бъде сигурна дали и Бък го иска. Страхуваше се да говори за друго, освен за нещата, които бяха свързани с настоящия момент, страхуваше се да не го отблъсне.
От друга страна, той може би обмисляше да се ожени. Може би дори го очакваше. Добродетелните момичета не се целуваха с някой мъж вечер след вечер, освен ако не се надяваха — не, планираха — да се омъжат за него. Дали все още я мислеше за добродетелна? Искаше й се майка й да се бе върнала. Имаше нужда да поговори с някого.
Бък се опита да я прегърне, но тя се отдръпна. Изненадата му ясно пролича.
— След като и ти ще помагаш на Том с този бент, не е ли по-добре да си лягаш?
— Няколко минути повече нямат никакво значение.
Той отново протегна ръце към нея. Тя ги хвана, за да му попречи да я прегърне през кръста.
— Винаги оставаме повече от няколко минути.
Изненадата му премина в объркване. На Хана й се стори, че улови и леко раздразнение в погледа му.
— Опитваш се да кажеш, че не искаш да те целувам? — попита той.
Не. Определено не искаше да каже това. Повече от всичко искаше той да я прегърне и да я целуне. Но първо трябваше да разбере какви са намеренията му и дали изобщо има някакви намерения.
— Може би е по-добре да не го правиш.