— Защо? До сега не си възразявала.
— Знам, но може би ще е по-добре да спрем, преди да сме стигнали твърде далеч.
— Какво имаш предвид под „твърде далеч“?
Сега вече го беше ядосала, но тя не би могла да продължи, без да разбере какво очаква той от тяхната връзка.
— Не знам как е при другите хора, но в нашата общност жените не се целуват с мъже, освен ако не са женени или поне сгодени за тях.
От шокирания израз на лицето му разбра, че не е мислил за брак. Тя усети как нещо вътре в нея се къса.
— Не съм казала, че трябва да се оженим, но не можем да продължим да се целуваме всяка вечер, само защото ни харесва.
— Защо не?
Защо наистина?
Тя затърси подходящите думи, за да опише чувствата, които от ден на ден я завладяваха все по-силно и по-силно.
— За една жена целувката не е нещо, което прави само за забавление. Първата целувка означава „харесвам те“, втората — „много те харесвам“. Всяка следваща целувка задълбочава все повече привързаността, докато връзката не премине в нещо друго. Или всичко трябва да приключи преди това.
— Искаш да кажеш, че мога да те целуна два пъти и да си останем приятели. Но ако продължа да те целувам, трябва да искам да се оженя за теб.
Тя поклати глава.
— Нищо не разбираш. Не ти позволих да ме целунеш… и не отговорих на целувката ти… само за удоволствие. Целувката е началото на едно обещание. Ако не искаш да дадеш това обещание, не приемаш и целувката.
— Трябваше да ми изясниш тези правила от самото начало — сопна се Бък. — Така ли жените прилъгват мъжете да се оженят?
Заболя я, но може би наистина неволно го беше подвела.
— Не знам за другите жени и изобщо не знам за никакви правила. Знам само какво мисля аз, а за мен целувката означава, че изпитваш някакви чувства към мен. Това от своя страна означава, че искаме да сме заедно за повече от няколко нощи, седмица или дори месец. Бък, ние не сме го обсъждали. Аз дори не знам дали ме харесваш.
— Разбира се, че те харесвам. Не бих те целунал, ако не беше така.
— Не си ми го казвал досега.
— Би трябвало да си се досетила.
— Не мога да прочета мислите ти.
— И защо не? След като очакваш аз да знам за всичките ти правила.
— Не разбираш!
— Тоест не твърдиш, че ако искам да те целуна отново, трябва да обещая да се оженя за теб?
— Не!
— Тогава ми позволи да те целуна!
— Не и преди да поговорим.
— Дали ще се оженим?
— За каквото и да е.
— Тоест за женитба. И майка ми е говорила за женитба. И тя е обещала да обича баща ми, да роди децата му, да се грижи за него. Е, тя роди децата му, но след това се умори или се отегчи до смърт. Самият аз не знам какво й стана! Но знам, че си тръгна и никога повече не чухме нищо за нея.
Хана осъзна, че се е докоснала до някакъв дълбоко стаен гняв, който нямаше нищо общо с нея. Но в съзнанието на Бък той беше пряко свързан с жените.
— Съжалявам.
— Баща ми също даваше обещания. Но когато му трябваха пари да си плати комарджийския дълг, ме продаде и аз станах роб на хора като баща ти. Не ми говори за обещания. Всеки може да наруши дадената дума.
— Никога не съм искала…
— Харесвам те много, Хана. Повече отколкото си мислех, че бих могъл да харесам която и да е жена. Ще взема толкова, колкото ми дадеш. Ще ти дам каквото мога в замяна, но не ти обещавам нищо. Никога повече няма да позволя да бъда предаден!
Това беше твърде много за Хана. Не бе искала да нарани Бък, нито пък да го ядоса. Бе направила и двете! Всичко бе приключило. Нищо не бе останало помежду им! Щеше да е най-добре да не го вижда никога вече. Тя избяга от кухнята. Стигна стаята си, затръшна врата и се хвърли на леглото.
Сълзите, които очакваше да потекат, така и не се появиха, защото не спираше да мисли за Бък. Не можеше да си представи майка й да я изостави и да не иска да я види никога вече. Дори не искаше да си помисли колко страшно и болезнено би било всичко това за едно малко дете.
Но собственият ти баща да те продаде, за да изплати комарджийския си дълг? Хана не можеше да повярва, че съществува нещо по-ужасяващо. Беше й трудно дори да си представи колко самотен, колко безполезен се е чувствал Бък, когато е осъзнал, че родителите му не го искат. Не проумяваше как е имал куража да продължи да живее. Тя не би могла да го направи.
Нищо чудно, че не вярваше, че някой би могъл да го обича. Нищо чудно, че отказваше да дава обещания. Избягваше ги, не защото нямаше да ги спази, а защото не искаше да позволи на никого да го нарани така, както го бяха сторили родителите му. Не би могла да го вини за това.
Трябваше да се върне в кухнята и да намери начин да му се извини, но не знаеше какво да му каже. Как да намери думи, за да го накара да повярва отново в човечността на хората или в себе си.