Кожата му под пръстите й бе мека и топла. Почти загуби представа какво прави, когато той разтвори долната й риза и пое гърдата й в устата си. Досега представата на Хана за това, което се случваше между един мъж и една жена, бе твърде бегла. И, определено, това не беше част от знанията й.
Болезненото удоволствие, което изпитваше, заедно с огъня, разгорял се в слабините й, я караха да се чувства все едно е в пламъци. Когато той пое зърното й със зъби и нежно го засмука, тя беше сигурна, че ще издъхне в огнен дъжд от фойерверки.
Не възрази, когато Бък пожела да свали дрехите й.
— И твоите също — измърмори тя, когато той плъзна долната й риза по бедрата й и я пусна на пода.
На Бък му отне още по-кратко време да се освободи от дрехите си. Тя протегна ръце към него, когато той се върна обратно в леглото. Прегърна го и усети белезите, които покриваха гърба му.
Огънят, който бе обхванал тялото й, се превърна в лед.
— Не мисли за това — прошепна той, докато целуваше шията и раменете й.
— Не мога. Като си помисля кой…
— Недей! Това няма нищо общо с нас.
Тя обхвана лицето му с длани и го завъртя към лунната светлина.
— Сигурен ли си?
— Да! Никога не съм обвинявал теб.
Но Хана винаги щеше да се чувства виновна. Бък, изглежда, усети, че тя се нуждае да я прегърне силно. За няколко вълшебни мига те останаха така. Бък, притискащ я плътно към себе си, а тя се бе отпуснала топла и защитена в ръцете му.
Но огънят, който бяха възпламенили в телата си, не можеше да бъде укротен за дълго. След секунди те започнаха да се притискат един в друг, водени от примитивна нужда, която можеше да бъде задоволена само, ако телата им се слеят в едно.
Бък нежно милваше с устни гърдите й и отново тялото й бе завладяно от опустошителния пожар на желанието. Целувките им, горещи и ненаситни, станаха още по-необуздани, когато ръката му се спусна от хълбока към бедрата й и се зарови в меката плът между тях. Тя знаеше, че това ще се случи, но все пак й се стори стряскащо интимно. Част от нея отчаяно го молеше да почака, да й даде време да свикне с това посегателство, с това откровено завладяване на тялото, което до този момент тя не бе позволила на никого да види, а още по-малко да докосва.
Но друга, много по-голяма част от нея й шепнеше, че това, което предстои, е толкова удивително, че дори не би могла да си го представи. Тя не се поколеба, изплашена, че то може да изчезне, преди да го е изживяла.
И все пак тялото й се скова, когато Бък нежно раздели плътта й. А когато пръстите му проникнаха в нея, дъхът й спря. Всички останали усещания избледняха и изгубиха смисъл, когато той замилва малкия, изключително чувствителен център на нейното желание. Пламъците на сладка агония преминаха през цялото й тялото, подобно на искри от избухващ фойерверк. След секунди дишането й стана накъсано, а дъхът й излизаше едва-едва. Тя се извиваше под него, копнееща да избяга, но още по-силно жадуваща това изискано мъчение никога да не свършва.
Внезапно тя достигна върха и напрежението в тялото й се изля навън като пълноводна река. Влажното й от пот тяло се отпусна върху дюшека. Все още твърде задъхана, тя не можеше да издаде и звук, дори и да беше в състояние да измисли какво да каже.
В следващия миг усети как Бък се надвесва над нея.
— Отвори се за мен — прошепна той.
Хана инстинктивно разтвори бедра да го приеме и се сепна от кратката, но остра и пронизваща болка.
— Свърши! — каза той. — Никога вече няма да те заболи.
Въпреки че беше кратка, болката толкова стресна Хана, че тя не осъзна, че Бък е проникнал дълбоко в нея, докато не усети огнената лава отново да обхваща тялото й. Тя затаи дъх с надежда, че същите великолепни усещания още веднъж ще превземат тялото й.
Устата на Бък се впи в нейната с поредица от дълбоки, търсещи целувки, които също биха я оставили без дъх, ако все още й бе останал някакъв. Постепенно вниманието й се концентрира единствено върху огъня, който заплашваше да я погълне цялата, измъчвайки я сантиметър по сантиметър в спиралата на тази сладка агония, заплашваща да я лиши от разум.
— Моля те! — прозвуча накъсаният й шепот. Желанието, което я раздираше, беше безмилостно. Бък запази равномерния си ритъм и Хана помисли, че ще полудее. Не издържаше повече. Трябваше да достигне до изгарящата я потребност, заровена дълбоко в тялото й веднага или тя наистина щеше да полудее.
Притисна се към него в опит да го накара да проникне още по-дълбоко в нея. Когато той не го направи, тя впи зъби отстрани на врата му.