Хана нямаше никакво намерение да позволи с майка й да се отнесат така, както с нея, когато се опита да продаде консервираното говеждо.
— Еймъс и баща му винаги са казвали, че ще направят всичко, което е по силите им, за да ми помогнат — каза тя. — Е, сега ще имат възможност да изпълнят обещанието си.
Джозеф Мерик не изглеждаше никак щастлив, когато Хана му обясни, че ще трябва да намери някой, съгласен да заеме на майка й булчинската си рокля.
— Хората не са забравили какво им каза последният път, когато беше тук — каза той.
— Нито пък аз — сопна се Хана. — Надявам се да са намерили достатъчно време да препрочетат Библията. Особено онази част за хвърлянето на първия камък.
Хана разбираше, че Мерик не иска да се замесва в тази социална борба за надмощие, но също така подозираше, че не би могъл да си позволи да изгуби като клиент преуспяващ собственик на ранчо като Уолтър Евънс.
— Ще попитам съпругата си. Междувременно Еймъс би могъл да ви разведе наоколо.
Хана изтърпя Еймъс само докато майка й уточни подробностите и се сдобие с рокля от госпожа Мерик. Веднага щом напуснаха дома им, тя му каза:
— Вече можеш да тръгваш, Еймъс.
— Татко каза да ви изпратя до хотела.
Полусобственическото, полуснизходителното му поведение винаги беше дразнило Хана. Никоя жена не би могла да намери щастието си с Еймъс, докато той считаше, че женитбата с него е най-голямата услуга, която би могъл да й направи.
— Майка и аз трябва да преправим роклята. Няма да има какво да правиш, освен да ни подаваш карфиците.
— Роклята ми стои чудесно и няма нужда от преправяне — каза Сара, веднага щом Еймъс си тръгна.
— Знам, но Еймъс нямаше откъде да го знае.
За голяма изненада на Хана, майка й настоя да се отбият при адвоката. Остана още по-изненадана, когато чу какво бе решила майка й.
— Искам да отстъпя моята половина от ранчото на дъщеря си — информира тя адвоката, веднага щом седнаха. — Не искам да притежавам нищо, което е принадлежало на съпруга ми.
Тя не се вслуша нито в протестите на Хана, нито в предупрежденията на адвоката и продължи да настоява на своето, докато документите не бяха оформени и подписани. Когато напуснаха кантората, тя въздъхна облекчено.
— Сега вече чувствам, че отивам при Уолтър, освободена от проклятието на онзи мъж.
Наистина майка й изглежда се беше преобразила в съвсем различна жена. Тя подминаваше непознатите по улицата без притеснение и прекара цялата вечер в опити да накара дъщеричката на Уолтър да се чувства колкото се може по-удобно. Селестин Евънс беше много красиво дете, но като че ли се страхуваше от всички. Тя се бе вкопчила в нея, все едно й беше родна майка. Хана виждаше, че майка й вече бе станала част от живота на семейство Евънс.
— Мислиш ли, че ще бъдат щастливи? — попита Бък, когато Уолтър и Сара бяха насочили цялото си внимание към Селестин.
— Да — отвърна Хана. — В началото се тревожех. Може би и малко ревнувах, но сега знам, че това е най-хубавото нещо, което можеше да й се случи. Толкова е различна, че не мога да я позная.
— Това е последната ни вечер заедно — каза майка й, щом двете се прибраха в стаята си. Селестин беше избрала да спи при баща си. — Моето бъдеще е уредено, затова искам да поговорим за твоето. Влюбена си в Бък, нали?
Хана я погледна изненадана.
— Как разбра?
— Щях да знам, дори и да не бях твоя майка. Гледаш го, сякаш в стаята няма никой друг. Дори и когато спориш с него, имаш очи само за него. Всяка жена би разбрала, че си влюбена.
— Е, това предполагам дава отговор на въпроса ти.
— А той влюбен ли е в теб?
— Мисля, че да.
— Ще се омъжиш ли за него?
— Не ми е предложил.
— А ти искаш ли?
— Да.
— Какво те спира?
— Майката на Бък го е изоставила, когато е бил много малък. Баща му го е продал, за да изплати комарджийски дълг. Той няма много вяра в обещанията.
— Боже мой!
— Не вярва също и в любовта.
— Мислиш ли, че може да се научи?
— Не знам.
— И какво ще правиш?
— Ще продължа да го обичам. Нищо друго не мога да направя.
— Бък носи в себе си белези от дълбоки рани, но е добър човек. Мисля, че си заслужава чакането.
— И аз мисля така.
— Искаш ли да дойдеш да живееш при нас с Уолтър?
Хана знаеше, че майка й трябва да остане насаме с новото си семейство.
— Какъв е смисълът? Всички в Утопия вече мислят, че съм пропаднала жена.
— Нямах предвид тях. Интересува ме какво искаш ти.
— Не, искам да остана близо до Бък. Може нещо да го накара да промени решението си и искам да съм там, когато това се случи.