Сватбата беше повече от скромна. Присъстваха фермерът Мофет и децата му, както Джозеф и Еймъс Мерик. Госпожа Мерик бе изпитала внезапно неразположение и се извини, че не може да присъства. Очевидно това неразположение беше заразило и всички останали дами в Утопия, с изключение на госпожа Гросвелт.
— Не ме интересува дори и никой да не бе дошъл — каза Сара на Хана по време на краткото тържество след церемонията. — Омъжих се за Уолтър заради себе си, не заради другите.
Беше очевидно, че Уолтър и дъщеря му вече смятаха Сара за част от семейството си. Селестин, уплашена от многото хора и необичайния шум, се бе вкопчила в полите на новата си майка, а Уолтър я гледаше с такава гордост, че никой не би посмял да постави под въпрос щастието му.
— Вече няма причина да не се оженим.
Хана се извърна и видя Еймъс Мерик до себе си.
— Разбирам, че не си искала да оставиш майка си да живее сама, но сега, след като тя се омъжи, няма причина да отлагаме сватбата си.
— Причината е една и съща още от самото начало — каза му Хана удивена, че Еймъс още не се е отказал. — Аз не те обичам и няма да ти бъда добра съпруга.
— Но ти трябва да се ожениш заради репутацията си.
— Огледай се Еймъс. Виждаш ли тук майка си или някоя от другите жени от Утопия?
— Майка не се чувства добре. Татко ти каза, че…
— Майка ти и другите жени не дойдоха поради същата причина, която ги спря да купят и говеждото ми. В техните очи аз съм вече пропаднала жена. Ако се омъжа за теб, това само ще навреди на положението ти в обществото.
Хана за малко да се изсмее на поредицата емоции, които прочете по лицето на Еймъс — шокът, че някой би могъл да си помисли нещо лошо за него или жената, на която той би оказал честта да стане негова съпруга; страхът, че подобно нещо би могло да му се случи и дълбокото му възмущение пред реалната перспектива за такава възможност.
— Това е абсурдно! Никой не би…
— Забрави за мен, Еймъс. Ще те направя нещастен. Аз съм упорита и настоявам да продължа да живея в собственото си ранчо, а и яздя като мъж.
Последното й изявление го шокира повече от всичко.
— Намери си жена, която ще мисли, че си чудесен и ще е щастлива да изпълнява всяко твое желание.
— Но за мен ти си тази жена!
Но думите му не звучаха вече толкова убедително.
— Не, не съм. Някой ден ще си ми благодарен за това, че ти отказах. Сега трябва да отида да се сбогувам с майка си.
Хана веднага забрави за Еймъс. Трябваше да направи нещо, което никога не бе мислила, че ще й се наложи — да се сбогува с майка си. Колкото се радваше за нея, толкова повече съжаляваше себе си. Вече усещаше самотните дни, които й предстояха, но твърдо бе решила да не плаче.
Сара плака достатъчно и за двете.
— Имам чувството, че те изоставям.
— Аз съм вече достатъчно голяма, мамо — Хана прегърна майка си. — Мога сама да се грижа за себе си. Има за кого другиго да се тревожиш сега.
Тя я изпроводи с поглед, докато прегръщаше Бък и Том. Но най-много се изненада, когато и Зийк я прегърна. Явно дори и той не бе имунизиран срещу емоциите, които пораждаше една сватба. Напуснаха града веднага след Уолтър и новата му невеста. Зийк и Том яздеха, а Бък управляваше каруцата, в която бе Хана. Беше споменал, че не иска да има слухове за това, че тя язди като мъж. Хана не му обясни, че само фактът, че си тръгва с него, ще им даде достатъчен повод да клюкарстват.
За известно време Том и Зийк яздеха до каруцата, но после пришпориха конете си и се изгубиха в далечината. Бък се опита да завърже разговор, но Хана тъгуваше по майка си и беше готова всеки момент да се разплаче.
— Може би не е толкова лошо да се ожениш.
Думите му я изненадаха изключително много. На Хана й трябваха няколко мига да се отърси от собственото си униние.
— Какво каза? — попита го, сигурна, че не е чула правилно.
Бък не отделяше поглед от пътя.
— Женитбата не е чак толкова лошо нещо. Нямам предвид сега, но може би някой ден…
Хана си заповяда да остане спокойна. Думите „някой ден“ не й звучаха много обнадеждаващо. Знаеше, че когато някой не искаше да направи нещо, най-често го отлагаше във времето.
— И кога ще дойде този ден?
— Не съм сигурен. Тази мисъл все още ме кара да се чувствам неспокоен.
— Не си единственият. Всички мъже стават неспокойни при мисълта, че ще прекарат живота си само с една жена.
— Не това искам да кажа. Страхувам се, че ти няма да искаш да прекараш живота си с мен.
— Аз не съм жена, която лесно си променя решенията.
— Знам.
— И защо тогава ще искам да си тръгна?