Той се обърна към нея.
— Какво мога да предложа аз на една жена. Не съм красавец като Чет или силен като Шон. Не съм богат като Еймъс и нямам собствено ранчо като Уолтър. Нищо нямам, по дяволите! Дори и конете, които яздя, ми ги даде Джейк.
— Дори и да беше дошъл гол, за мен нямаше да има значение!
Той не се усмихна на думите й, както тя очакваше.
— С родители като моите какви деца ще създадем?
— Бък, ти не приличаш на родителите си. Ако приличаш на някого, то е на осиновителите ти Джейк и Изабел. Ти си сериозен и отговорен човек, иначе нямаше да се чувстваш толкова виновен, че Джейк ти е дал всичко, което притежаваш. Вярваш истински в хората, иначе не би се втурнал, с риск за живота си, да спасяваш Зийк от Рупърт Рилсън. Вярваш или не, ти обичаш семейството си.
Бък отпусна рамене.
— И ако все още има значение, аз мисля, че си по-красив от Мат и Чет.
— Каза ми, че не съм.
— Промених си мнението.
— Едва ли! — каза той, очевидно в очакване тя да оспори думите му.
— Ако трябва да съм честна, изгубих сърцето си, когато видях Зак Рандолф. Ако има по-голям брат, също толкова красив, бих могла…
Хана внезапно се озова в силната му прегръдка. Съмняваше се, че Бък обръща каквото и да е внимание на конете в момента.
— Не си играй с мен, жено! — каза той. — Наистина ли мислиш, че съм по-красив от Чет и Мат?
— Разбира се, идиот такъв! И през ум не ми е минавало някой от двамата да ми обърне внимание. Но не това бе причината да ти се отдам.
— Защо го направи?
— Защото те обичам и не бих могла да постъпя по друг начин.
— Но защо мен?
— Може и да не си богат и да нямаш собствено ранчо, но си красив, благороден и силен. Вярвам на това, което казваш или правиш. И най-важното — обичам те. Не искам да живея с никого другиго и съм щастлива само когато съм с теб.
— Само с мен?
— Само с теб!
— Обещаваш ли?
— Бък, какво трябва да направя, за да повярваш, че те обичам достатъчно, за да прекарам живота си с теб?
— Не знам. Просто…
— Мислиш ли, че Изабел би напуснала Джейк заради някой търговец или банкер?
Бък я погледна така, все едно е изгубила ума си.
— Изабел не би напуснала съпруга си, дори и да имаше възможност да избира от всички мъже в Тексас. Тя по-скоро…
Той млъкна.
— И смяташ, че Изабел е единствената жена, способна да бъде вярна?
— Не е това!
— А какво?
— Не бих могъл да го понеса, ако ме напуснеш. Бих предпочел да те убия!
— Това не би трябвало да те безпокои тогава. Не мога да си представя дори и миг да не те обичам. Мисля, че бях малко влюбена в теб още преди шест години. Просто не съм го осъзнавала. Сега спри да мислиш за нещо, което никога няма да се случи, и ме целуни!
Остатъкът от пътуването премина доста приятно. Като се изключат мулетата на Уолтър, които искаха да се приберат в ранчото на Евънс, вместо в „Тъмблинг Ти“, всичко мина благополучно и нищо не отклони вниманието им един от друг.
— Убеден ли си вече? — попита Хана, изплъзвайки се от прегръдката му.
Къщата вече се виждаше. Не се срамуваше от любовта си към Бък, но още не беше готова да я демонстрира пред Зийк, позволявайки му да ги види как се целуват като хлапаци.
— Да! — каза Бък и я пусна с очевидно нежелание.
— Да се върнем тогава на думите ти, че може и да се решиш да се ожениш някой ден. Кога точно мислиш, че ще дойде този ден?
— Е, няма да е другата седмица.
Само споменаването на такъв кратък период стресна Бък, но той успя добре да го прикрие.
— Не е редно да е толкова скоро. Изабел ще ми откъсне главата, ако се оженя без тя да присъства, а и бих искал Джейк да ми бъде кум.
Хана реши, че той най-сетне е приел цялата тайфа на Максуел за свое семейство. Просто му трябваше още мъничко време да подреди мислите си и никой да не го безпокои.
Когато поеха към алеята, водеща към къщата, Хана вдигна глава и видя една жена да седи на стола под дърветата. Когато ги видя, тя стана и се обърна към тях.
— Коя е тя? — попита Бък.
— Не знам — отвърна Хана. — Никога не съм я виждала.
Нито пък беше виждала друга такава жена в Утопия. Тя бе чернокоса красавица, облечена по начин, който да повлече тълпи от мъже след себе си. Спокойна и самоуверена, жената ги изчака да приближат. Бък спря каруцата и помогна на Хана да слезе. Тогава жената се обърна към Бък:
— Здравей, аз съм сестра ти, Мелиса.
Двадесета глава
Хана реши, че тази жена не бе добър човек. Тя не хареса Мелиса Хобсън. Част от антипатията й се дължеше на факта, че Бък почти не я забелязваше, откакто сестра му бе разкрила коя е. Но главната причина бе, че той се държеше така, все едно появата на сестра му е най-хубавото нещо, което му се бе случвало досега. Той не спираше да търси подкрепата на Хана, в очакване тя да покаже същото въодушевление. След половин час това толкова я изтощи, че тя се прибра в къщата, за да приготви вечерята, оставяйки Бък и Мелиса да наваксват пропуснатите четиринадесет години.