— Кой би помислил, че Бък има такава изумителна сестра — каза Том, когато двамата със Зийк влязоха в кухнята.
Хана беше учудена, че изобщо може да говори, след като през цялото време бе зяпал Мелиса с изплезен език.
— Кога дойде? — попита Зийк.
— Не я ли видяхте, когато се прибрахте? — попита Хана, като се разбърза да сервира вечерята.
По всичко личеше, че и Зийк е разтревожен. Без да съзнава, й помагаше в кухнята.
— Не сме идвали до къщата. От хамбара не може да се види предната й част.
— Когато пристигнахме, тя вече ни чакаше — продължи Хана. — И оттогава не са спрели да си говорят.
— Видя ли купищата багаж в коридора? — попита Том.
— Да не планира да остане тук до края на живота си? — поинтересува се Зийк.
— Не знам! С мен все още не си е направила труда да говори.
Знаеше, че не може да прикрие лошото си настроение, но нищо не можеше да направи. Би опитала да се държи по-добре, но от това щеше да има полза само, ако Бък забележеше присъствието й.
— Вече можеш да ги извикаш — каза Хана.
Зийк промуши глава през прозореца и изкрещя:
— Идвай да ядеш!
Хана никога не го бе чувала да крещи на Бък. Очевидно и той не се впечатляваше много от външния вид на Мелиса.
Вероятно за всяка жена щеше да е трудно да хареса Мелиса Хобсън. Освен, че беше изключителна, знойна красавица с тази тъмна коса, за която всяка русокоса жена в света би й завидяла, тя привличаше мъжете като мухи на мед. Не скъпеше омайващите си усмивки към Зийк и Том. Зийк явно не се впечатляваше особено, но Том я гледаше с обожанието на малко паленце. Хана я сърбяха ръцете да му набие малко здрав разум в главата.
— Всичко изглежда безупречно — каза Мелиса. — Сигурни ли сте, че не ви притеснявам?
— Разбира се, че не! — отговори Бък. — Един човек повече не може да ни притесни.
Това беше истина, но Хана нямаше да се ядоса толкова, ако Мелиса се бе обърнала към нея, вместо към Бък. Щеше също така да й е от полза, ако бе предложила да помогне, дори и да не знаеше как да свари една тенджера с вода.
— Бих предложила помощта си, но хич не ме бива в кухненските задължения — каза Мелиса.
Начинът, по който изглеждаше Мелиса, подсказа на Хана, че мъжете сигурно са се избивали кой да й предложи повече храна, отколкото тя би могла да погълне.
Но неодобрението й не стигаше дотук. Тя не харесваше роклята на Мелиса. Беше прекалено прилепнала, твърде ярка на цвят и с дълбоко изрязано деколте. Нито пък одобряваше начина, по който беше почернила миглите и клепачите си. Едва ли боядисаните в червено, по-ярко и от пролетни макове устни говореха добре за една жена.
И най-вече не харесваше това, че Мелиса не спираше да флиртува с Том. Не знаеше много за другите жени, но знаеше, че жени като Мелиса не се интересуваха от обикновени каубои като него.
Мелиса обсеби разговора и не спря да разказва за себе си. На Хана повечето от историите не й се сториха забавни. Вероятно бе прекалено ограничена в разбиранията си, но не смяташе, че те представят Мелиса в добра светлина. Историята, която разказваше в момента, беше много добър пример за това.
— И двамата настояваха да ме заведат на вечеря. Не знаех какво да направя. Не можех да им позволя да се избият заради мен във фоайето на хотела.
Хана остана с впечатлението, че на Мелиса такъв спектакъл много би й допаднал.
— Казах им да хвърлят ези или тура и обещах да вечерям с победителя същата вечер, а със загубилия на следващата. Конър хвърли монетата и тя падна под дивана, на който седяха две стари кокошки. Трябваше да чуете как се разкудкудякаха, когато той се хвърли на пода и започна да рови между полите им. Човек би си помислил, че ги е нападнал.
Смехът й изпълни стаята. Хана беше сигурна, че на Мелиса й е доставило истинско удоволствие да бъде причината за такъв смут.
— Конър заповяда на управителя да отведе двете дами и да повдигне дивана. Заплаши, че ще застреля всеки, който посмее да пипне монетата. Никога не сте ставали свидетели на такава бъркотия — Конър крещеше на всички, а двете възрастни дами щяха да припаднат всеки момент. Не че някой би им обърнал някакво внимание. Когато най-накрая измъкнаха монетата се оказа, че горкият Конър е загубил. Той настоя за маса точно до нашата с ДеУит. Цяла вечер ме зяпа и ръмжа по сервитьорите. Всеки път, когато ДеУит ми предлагаше брак, Конър правеше същото и с това почти провали вечерята на ДеУит.