Джон Стайнбек
Благодатният четвъртък
Пролог
Една късна вечер, както лежеше по гръб на кревата си в приюта „Палас“, Мак рече:
— Не останах доволен от тая книга „Улица Консервна“. Аз да бях, другояче щях да я напиша. — После се обърна на другата страна, подпря брада в шепата си и продължи: — Бива ме за критик. Ако някой ден срещна оня приятел, дето написа книгата, бих му рекъл някои неща …
— Като например? — обади се Хуити Първи.
— Как да ти кажа … — поде Мак. — Например това: писал „Глава първа“, „Глава втора“, „Глава трета“. Нямам нищо против, ама ми се ще на всяка глава отгоре да имаше и по две-три думи, та да зная за какво се разказва. Току виж някой път ми се дощяло да препрочета нещичко. Отварям и… „Глава пета“. Нищо не ми говори. Две думи да имаше само, веднага щях да позная — това е главата, която търся.
— Продължавай! — каза Хуити Първи.
— Второ. В една книга трябва да има и повече пряка реч. Отде накъде авторът ще ми казва как изглеждал тоз, как изглеждал онзи. Предпочитам сам да си го представя какъв е, като му слушам приказките. И още нещо — обичам да се досещам за мислите на героите от това, което казват. Е, може тук-таме и описанийца да има — все ще ти се прииска да узнаеш кое какъв цвят има, на какво мирише, как изглежда, но толкоз, не повече!
— Теб наистина те бива за критик — отбеляза Хуити Втори, — просто да не ти се надява човек. Това ли е всичко?
— Не — каза Мак. — В книгата по някой път трябва да има и празни приказки, алабала, само че накуп. Да дадем възможност на човека, който пише, да попише и глупости, да наниже десетина хубави словца, да изпее, да речем, някоя песничка с думи. Всичко това чудесно. Но мен ми се ще тия работи да бъдат отделно, та да не трябва да ги чета. Не обичам празните приказки в действието. Искам да кажа, че ако писателят настоява на своето алабала, трябва да го отдели на едно място. Не искаш ли да го четеш, прескачаш. Чак после, като разбереш какво е станало по-нататък, може да се върнеш на празните приказки.
— Мак — обади се Еди, — я си представи, че авторът на „Улица Консервна“ вземе та цъфне на вратата. Ще му ги кажеш ли тия работи?
— Ба! — викна Хунти Втори. — Мак на никого не мълчи. Той би учил и призраците как се обитават изоставени къщи.
— Прав си! — каза Мак. — Ще ги уча и още как! Какви са тия подскачащи маси и дрънкане на вериги! В обитаването на изоставени къщи от години не са правили нововъведения. Прав си, Хунти, дявол те взел! — Мак се отпусна на възглавницата и вторачи поглед в платнището, закачено над леглото. — Виждам ги вече — измърмори той.
— Кое, призраците ли? — попита Еди.
— Не — отвърна Мак, — отделните глави…
1. Какво Се Бе Случило Междувременно
2. Неспокойният Живот На Йосиф-Мария
3. Алабала (1)
4. Не Би Имало Игра
5. Влиза Сузи
6. Кръстът На Творчеството
7. Барутът Си Е Барут
8. Великата Война На Рокет
9. Побърква Се Онзи, Когото Боговете Обичат
10. В Действителността Е Пробита Дупка, През Която, Ако Поискаме, Можем Да Надникнем
11. Размишленията На Хейзъл
12. Цветето В Пропуканата Стена
13. Сравненията Трябва Да Се Сравнят
14. Несретна Сряда
15. В Магнитното Поле На Терзанието
16. Малките Цветенца На Свети Мак
17. Сузи Омотава Едрата Риба
18. Една Почивка В Напрегнатия Ден
19. Благодатният Четвъртък (1)
20. Благодатният Четвъртък (2)
21. Благодатният Четвъртък Беше Ден За Милиони
22. Въоръжаването
23. Една Любовна Нощ
24. Петък На Надеждите
25. Старият Джингълболикс
26. Надигащата Се Буря
27. О, Какъв Рядък Ден!
28. Там, Дето Тече Реката На Свети Алфред
29. О, Мила Майчице!
30. Раждането На Един Президент
31. Трънливият Път На Величието
32. Проблемът На Хейзъл
33. Барабаните В Далечината
34. Да Седнеш В Дълбоката Вана
35. Всичко Е Възможно, Когато Никой Не Гледа
36. Лама Сабахтхани?
37. Една Къса Глава
38. Алабала (2) Или Пеперуденият Фестивал В Пасифик Гроув
39. Отново Благодатен Четвъртък
40. Ей Богу, Би Трябвало Да Сме Щастливи Като Царе
1. КАКВО СЕ БЕ СЛУЧИЛО МЕЖДУВРЕМЕННО
Когато войната стигна до Монтерей и до улица Консервна, в нея взеха участие всички — кой повече, кой по-малко, един с друго, друг с друго. А когато бойните действия приключиха, у всекиго остана да люти по една рана.
Консервните фабрики се сражаваха във войната, като премахнаха ограниченията върху улова на риба и всичката я изловиха. Направиха го от патриотични съображения, но рибата тъй и не се върна. Също като мидите от „Алиса в страната на чудесата“ — „изядоха и последната“. Същите благородни подбуди изсякоха горите на Запада и сега той трябваше да изпомпва водата от дълбините на калифорнийската земя — това ставаше толкова бързо, че дъждовете не смогваха да наваксат изпомпаното. И ако един ден тук се ширне пустиня, хорските сърца ще бъдат потопени в печал, както стана с улица Консервна, когато изловиха, консервираха и изядоха сардините. Бисерносивите консервни фабрики от вълнообразна ламарина замлъкнаха и единственият признак на живот остана обикалящият пазач. Улицата, по която на времето трещяха камиони, сега е тиха и пуста.