На отблясъците на огъня ясно личаха следите, оставени от годините по лицето и тялото му. Черната му коса се спускаше надолу от леко сведената глава, а тъмните му очи се взираха в огъня, хвърлящ по тях червени отблясъци, сякаш там искаха да открият отговора на нейния въпрос. Гладката повърхност на кожата му бе по-тъмна в сенките на вечерта, а облеченото в кожени дрехи тяло се чувстваше у дома, на родна земя.
— Щастливи ли бяхте? — Блейз се стегна от този въпрос, тъй като едновременно искаше и не искаше да научи отговора му.
— Да.
От този тих отговор я заболя повече, отколкото бе предполагала.
— И какво стана?
— Тя умря.
— Как?
— От собствената си ръка. — В гласа му се появи рязка нотка. Изправен вълк бе откъснал пръстите му от нейната китка и го бе отвел настрани. Никой друг не бе посмял да го направи. — А сега — продължи той, отърсвайки се от нежелания спомен, — мъчението, свърши.
Дори Блейз, изнервена и нетърпелива в момента, не намери в себе си смелост, за да продължи.
— Ще спя от външната страна — отбеляза меко Хейзард, сякаш не бе казал нищо особено, когато в действителност бе направил загадъчната мъртва съпруга да изглежда още по-загадъчна.
Как е умряла, чудеше се Блейз, а очите й несъзнателно продължаваха да бъдат широко отворени от изненада.
— Ще тръгнем при изгрев слънце. Чака ни още един тежък ден. — Думите му бяха умерени, разясняващи и спокойни. Той я изчака, за да влезе тя първа под навеса от борови клони.
Отговорът на загадката ще трябва да почака за някой друг път, помисли си Блейз и мина първа. Тя изпъшка от болка и седна отново. Почти не бе помръдвала, откакто Хейзард я свали от коня, и бе позабравила за неприятностите с ездата. Грубият плат на панталоните на Хейзард я бе ожулил до кръв, докато бяха пътували през деня. Миг след това Хейзард бе вече до нея и я вдигаше внимателно на ръце. След това я постави нежно в приятно ухаещото ложе.
— И двамата сме прекалено инати — промърмори той, загледан в небесносините й очи, навлажнени от измъчващата я болка. — Съжалявам, биа. Трябваше да забележа още преди това, че те боли.
— Грешката си е моя — настоя Блейз, стоплена от неговото извинение. — Можех и сама да се обадя.
— Не и непреклонната мис Брадок — подразни я той.
— В момента пред теб е най-омекналата жена на света. Сигурно няма да мога да ходя поне седмица.
— Ще се справя с това.
— Веднъж и твоята самоуверена арогантност да ми прозвучи като ангелски хор.
— Нося си и малко мехлем — усмихна се топло той. — За всеки случай…
— Самодоволните мъже — отвърна сладко Блейз — винаги са ме дразнили. — Усмивката й бе от тия, които биха могли да очароват и отровен паяк.
— А мен — инатите жени. — Той погали ъгълчето на усмихнатите й устни. — С едно много важно изключение — добави меко той.
— Трябваше да облека някоя от роклите.
— Нищо не е по-удобно от кожата, когато става въпрос за езда — съгласи се той. — Аз донесох и роклите, в случай че промениш решението си. Но — продължи бързо той, забелязал искрите в погледа на Блейз, — веднага щом наближим бивака, всичко ще си е пак по твоему. Не съм искал да ти разваля настроението с тези рокли. Те просто бяха единствените подходящи за случая.
— Наистина ли нищо по-дълбоко не ти е минавало през ума? — Надеждата в гласа на Блейз бе трогателно наивна.
— Нищо друго, кълна се. Може би предпочиташ панталоните. — Той си припомни няколкото пъти, когато я бе виждал, преди тя да стане негова заложница. В два от трите случая тя бе обула панталони. — Бихме могли да ти ушием. Така или иначе — Хейзард замълча, но после продължи уверено, — ти сама решаваш… рокли или панталони. Но панталоните задължително трябва да са от кожа. Поне когато ги носиш при дълги пътувания. В противен случай… — Той направи гримаса. — О, но дяволите, просто трябва да ти съберем нов гардероб. Ти си реши какво ще искаш.
— А жените във вашето племе носят ли панталони? — попита Блейз, забелязала желанието му да бъде тактичен и добронамерен.
— Не.
— А ако аз нося панталони в летния лагер, това ще те притеснява ли?
Нужно му бе известно време, за да размисли.
— Ти си свободна да носиш това, което пожелаеш. — Това беше значителна отстъпка от негова страна, защото щеше да отнесе доста подигравки, ако Блейз се появеше в бивака с панталони. — Нямам намерение да…
— Но просто жените от твоето племе не носят панталони.
Той поклати глава.
— Ако утре съм в състояние да се движа, ще пробвам някоя от тия рокли — каза тя усмихната, — за да те спася от унижението.