Пета също бе украсена с пищна юзда и нагръдник, купен от шшушоните, които пък се бяха сдобили с испанска сбруя, идваща от югозападните племена. Излъсканият медальон блестеше, украсен с полюшващи се пера и връвчици с мъниста. Завързаното на възел въже, провесено от врата на Пета, говореше, че тя някога е принадлежала на враговете. Броя на завладените от господаря й вражески коне можеше да се определи по чертите, изрисувани с бяла глина под очите и по хълбоците й. Хейзард бе използвал скромно символичното число три, което му носеше късмет, но всяка черта представяше много повече от един кон.
Когато привърши с обличането си, той прибави към дрехите на Блейз тежка сребърна огърлица, която подхождаше на бледокафявата рокля от кожа на сърна, украсена изкусно със сребристи и небесносини мъниста. След това той прихвана косата й и внимателно я разреса с гребен от опашка на бодливо свинче, често срещан при северозападните прерийни племена. Движенията му бяха нежни и умели, а нейната коса блестеше като сатен под лъчите на следобедното слънце. Когато постигна задоволителен ефект, Хейзард я покачи върху Пета и се метна зад нея. Прихванал внимателно Блейз в скута си, той смушка кобилата с колене. Леките пера зад лявото му ухо се полюшнаха от лекия ветрец.
ГЛАВА 23
Вълците ги забелязаха първи и нададоха приветствените си викове. Хейзард се усмихна — още един познат от детството звук.
Двама скаути, нетърпеливи в младостта си, изскочиха в галоп и препуснаха по откритата ливада към тях, спирайки мустангите си само на няколко метра от Хейзард и Блейз.
— Добре дошъл, Дит-чилияш — извикаха те и хубавите им млади лица се озариха от усмивките им. — Бояхме се, че няма да дойдеш!
Блейз успя да разпознае името на Хейзард в потока От абсарокски думи.
— Твърде много ми липсвахте, хлапета, за да не дойда — отвърна усмихнат Хейзард на нетърпеливите момчета, яхнали своите лудуващи мустанги. Забелязал скришните им погледи, отправени към Блейз, той махна грациозно към нея и каза:
— Буах, Блейз Брадок.
И Блейз им се усмихна, разбрала, че я представят.
Все още прекалено млади, за да са наясно с някои подробности от етикета, те останаха зяпнали за миг, след като Хейзард бе казал „буа“. Той ги насърчи, говорейки бързо, и те двамата изрекоха по едно тромаво „здравей“ на английски.
— Боя се, че с това почти се изчерпват познанията им по английски — каза Хейзард на Блейз. — Те са синове на сестрата на майка ми и — той завърши с усмивка — истинска напаст от време на време. — Хейзард промърмори няколко кратки фрази на абсарокски и с жест, напомнящ на козируване, те обърнаха понитата си и се отдалечиха в галоп. — Те ще яздят пред нас, нещо, за което много ги бива. На тази възраст обикновено яздят само в галоп.
Когато след известно време Хейзард и Блейз навлязоха в поселището, слуховете вече ги бяха изпреварили, както той очакваше да стане. „Уах“ (жена му) се носеше от уста на уста. „Хейзард Черната пума си е взел жена“ — се носеше от вигвам на вигвам. „От жълтооките“ — мърмореха всички, а младите жени, които се бяха радвали преди на вниманието на Хейзард, произнасяха недотам учтиви фрази. „Едва ли ще я държи дълго — казваха те. Една жълтоока не може да го зарадва като жена“. Хейзард Черната пума отдавна се бе прославил с красотата и очарованието си и на неговите предишни любовници никак не се харесваше да ги изместват.
Вигвамите на планинските и речните кланове на абсароките бяха пръснати из цялата тревиста долина на реката. Те бяха разделени по кланове, на кръгове от жилища, разположени по приетия начин — с входове, обърнати на изток. Както при всички други прерийни племена, и тук конете бяха символ на благополучие. А този лагер беше пренаселен от тях. Цели мили наоколо между хълмовете бяха покрити със стада мустанги с най-различен ръст и разцветка.
Хейзард яздеше спокойно през тълпите от хора, пробивайки си път през тях. Той се усмихваше и отговаряше на поздравите им и дори успя да отвърне на няколко подпитвания с остроумни фрази, които предизвикваха всеобщ смях. Всички забелязаха как внимателно се отнася той с бялата жена. А и никой от тях не бе забравил на кого бе принадлежала роклята, която тя носеше сега. Всички си спомняха колко коня бе платил за нея Хейзард. Заради първата си жена. Неговата съпруга от племето на абсароките. Докъде ли стигаше, чудеха се те, властта на красивата огненокоса жена над техния вожд?