— Светът се променя толкова бързо — каза той меко, мислейки си колко дребни са всички в сравнение с необятния звезден покров. — Ако не се приспособим, няма да оцелеем. — Той замълча за миг и когато отново се обърна към Блейз, тонът му не беше така замечтан. — Останали са само шест хиляди абсароки. Само Вирджиния Сити има два пъти повече жители.
— Всички тези трудности… довеждат ли те понякога до отчаяние? — Хейзард говореше за пръв път за своя народ по този начин и тъгата в гласа му бе ясно доловима.
Той се усмихна.
— По стотици пъти на ден… или може би хиляди? — добави той меко.
Тя искаше да му създаде уют, да му помогне по някакъв начин, да успокои болката, прозираща зад усмивката му.
— Хейзард, аз имам пари. Познавам някои хора, бих могла…
Смуглите му пръсти се сключиха около китката й.
— Спокойно, бостънска принцесо. Ху кауе — прошепна той и я намести върху гърдите си. — Дотук със сериозните разговори, биа. Край. Тук сме, за да се забавляваме — каза тихо той, — само за да се забавляваме. Така че ме целуни, сладко бостънче.
Той я притискаше към себе си през цялата нощ и те спаха като изтощени деца, в безопасност след седмиците несигурност, у дома, във вигвама на вожда, в средата на лагера. Защитени и пазени.
ГЛАВА 24
Сутрешните занимания в лагера ги събудиха. Първи залаяха кучетата, после се дочуха тънките гласчета на играещи си деца и скоро цялата шумотевица от миенето, паленето на огньовете и готвенето, се спусна над тях, докато те все още дремеха.
— Ммм — промърмори Хейзард след известно време, протягайки се лениво. — Не бях спал така от месеци. — Той се обърна на една страна и се наведе да целуне Блейз — една нежна целувка за добро утро. — Как се чувства най-сладката червенокоска в лагера?
— Единствената червенокоска, искаш да кажеш — отвърна тя мързеливо.
— И това е вярно — каза той с усмивка. — Готова ли си за къпане?
Блейз само се загърна още по-добре със завивките.
— Чак пък такова нетърпение. Но поне цялата река ще е на наше разположение. Всички останали се къпят при изгрев слънце.
Блейз изръмжа.
— Слава Богу, че никой не очаква от теб да се държиш нормално — подразни я той.
— Чудесно — дочу се приглушеният отговор изпод натрупаните завивки.
— Нормално не, но поне… цивилизовано. Хайде, биа, трябва да се изкъпеш. Да не би да искаш да изгубя престижа си? — тонът му беше шеговит.
Тялото, заровено под завивките, не даваше никакви признали на живот.
— Изглежда ще се наложи да те пренеса до реката.
Блейз се изправи светкавично и кожите се разлетяха на блестящи кълба.
— Пак се превръщаш в грубиян, Хейзард — изригна тя, настръхнала за миг, приличаща на пухкаво, разрешено коте с огромни предани сини очи.
— Може би ще успеем да се договорим, биа кара — промърмори Хейзард омиротворително. — Положение номер едно — колкото и толерантна да е нашата култура, в нея има и задължителни правила, като чистоплътността по-конкретно. Положение номер две — мога да намеря топло, слънчево местенце, където водата няма да е толкова дълбока и ще е достатъчно топла за теб. Положение номер три — не мога повече, сладурче, да ти мъкна вода. Дори аз си имам някои задължения тук. И положение номер четири — ако дойдеш с мен при реката и се изкъпеш като съвестна съпруга, каквато всеки тук очаква от теб да бъдеш, аз ти обещавам…
— Чакай малко — помоли го Блейз, пролазвайки на колене. Ударите на сърцето й се учестяваха в неравен ритъм. — Отдръпни се малко.
— Обещавам ти да… — в очите му изведнъж се появи пламък, който тя не бе виждала преди.
Тя прочисти гърлото си.
— Още.
Гласът му беше равен.
— Всички тук очакват…
— Още.
Той самият се бе изненадал колко леко се изсипваха думите от устата му. Гледайки я право в очите, той повтори без сарказъм, сякаш думите му имаха своя собствена воля:
— …да бъдеш достойна съпруга.
Блейз също го гледаше, без да сваля погледа си.
— Кажи сега — каза тя много внимателно, — защо хората очакват нещо подобно?
— Защото — отвърна мрачно Хейзард — аз им казах така.
— Ние женени ли сме? — Гласът й потрепери като трепетлика.
— В очите на хората, да.
— Но можеше да не им казваш така, нали?
— Можех.
— Можех да съм твоята…
— Любовница — довърши той и се пресегна, за да отметне едно медночервено кичурче зад ухото й. — Но не исках да гледат на теб така.
— Защото ме обичаш — каза тя. Усещането за това бе оживяло в очите й.
— Аз… Това беше толкова отдавна — каза бавно Хейзард. — Има толкова много проблеми… прекалено много…