— Ще ни трябва дегустатор, ако Малка луна има пръст в приготвянето им.
— А… ревнива приятелка значи.
— Бивша приятелка — поправи я Хейзард и колебливо опита от някаква яхния.
— Ако след десет минути си все още жив, ще опитам малко от това.
— Правилно. Човек никога не знае…
— Значи си й отказал?
— Разбира се. Аз приемам брачните си ангажименти напълно сериозно.
Вече бе успяла да опита три, други ястия освен яхнията.
Блейз гледаше замислено как той забожда лъжицата си в смесицата от плодове.
— Ти може и да си падаш по емоциите, но аз не бих имала и грам доверие на тая жена. — Последва непринудена усмивка.
Хейзард се втренчи в нея за миг, докато устните му се гърчеха неудържимо, после се отпусна назад в покритата с кожа върбова облегалка и се изсмя гръмко. Продължи да се смее, докато очите му не се навлажниха и Блейз сериозно се зачуди дали той не се гърчи под въздействието на силна отрова. Накрая той замлъкна, избърса очите си с опакото на ръката, кръстоса ръце зад главата си и се облегна неподвижно на лъскавите кожи.
— Какво толкова смешно казах? — попита Блейз, облекчена от това, че го вижда все още бодър и здрав.
— Иронията ти, сладурче, за това, че съм си падал по емоциите. Като че ли някаква хапчица храна би имала някакво значение за мен, след като цял живот съм бил на острието на бръснача. Осъзнаваш ли, че ние, абсароките, сме заобиколени от силни врагове? Дакота ни превъзхожда числено едно към десет. Черните ходила почти с толкова. Шушоните и Насечените стрели, взети заедно, са десет пъти по-силни от нас. И всички те искат нашите ловни полета, защото те са най-добрите в света. А аз да се притеснявам за някаква храна? Котенце, ти си много сладка — каза той с изразителни на следобедното слънце очи, — но нищо не разбираш от оцеляване.
— Когато стана на двадесет и една, ще бъда собственица на фондов тръст и ще мога да правя с парите каквото си пожелая. Бих могла да помогна на абсароките да оцелеят. — Това бяха типични думи за една богата млада жена, убедени и самонадеяни.
— Това може и да ти прозвучи цинично, котенце, но не мисля, че този фондов тръст би станал някога достъпен за мен. Във всеки случай, аз не го искам и не се нуждая от него. Моите участъци са богати, най-богатите на север от Вирджиния Сити. В тях има достатъчно злато, за да бъдат осъществени моите намерения. Как така — продължи той, пресягайки се за чаша със студена вода — непрекъснато стигаме до тоя въпрос, когато всичко, което искам, е да те държа в ръцете си, да се любя с теб и да забравя за известно време за всичко останало? Виж — обяви спокойно той, протягайки ръце встрани, — все още съм жив. Ела и хапни, принцесо. Ще имаш нужда от сили. Дал съм изрични нареждания никой да не ме безпокои до утре сутрин.
В действителност той бе променил не само своите планове, а и тези на всички останали, за да посвети времето си на Блейз, както бе пожелала тя. Хейзард отпи от чашата и се усмихна.
Блейз отвърна на усмивката му.
— В такъв случай, това нещо като меден месец ли е?
Той постави внимателно чашата на пода.
— Ти би ли искала да е така? — Гласът му беше плътен и оцветен с любопитство.
Тя кимна, без да е сигурна в неговите непостоянни настроения, убедена единствено в чувствата си.
— Тогава това е меден месец. — Изражението на очите му беше неразгадаемо, но усмивката бе омагьосваща. — Позволи ми да те нахраня — каза той, взе едно парченце печено месо и го постави в устата й. — А после и да разреша косата ти — прошепна тихо той — И да се погрижа за теб.
— Ако ти ще правиш всичко, какво да правя аз тогава? — попита Блейз много меко.
— И ти можеш да се погрижиш за мен, бостънче, по твоя много специален начин. — Красивата му ръка погали лицето й.
— Това ли е всичко? Не трябва ли да работя? — Тя спря ръката му със своята и гризна леко върховете на пръстите му.