Докато ловците и техните придружителки следваха бавно извиващия се поток, младоците, съблечени до кръста, се надпреварваха, като препускаха по протежението на процесията, демонстрирайки своите ездачески умения на любимите си. Това бе най-майсторската езда, която Блейз бе виждала някога. За части от секундата те пъргаво скачаха на земята и после пак обратно на конете, които препускаха през цялото време в галоп. Гъвкави като акробати, те балансираха без усилие върху гърбовете на носещите се вихрено мустанги и с лекота увисваха под коремите им, на косъм от летящите копита.
Един строен, мускулест воин направи странично премятане на гърба на мустанга си, грациозно го възседна отново и изтрополи встрани само на някакви си два метра от Пета.
— Бе-се-че-уак, Дит-чилияш — Харесвам я, Хейзард — извика през рамо той и препусна напред. Приятелката на Изправен вълк се изкикоти. Блейз все още не можеше да се опомни от проявената дързост.
Полуобърнат, с ръка опряна на задницата на коня, Изправен вълк каза на абсарокски с дяволита усмивка:
— Както виждам, Орлов дух е в обичайната си форма.
— Някой ще трябва да му даде един урок някой ден — отвърна Хейзард на родния си език, контролирайки внимателно тона си.
— Този някой ден може и да настъпи по-скоро, отколкото си мислиш — отвърна Изправен вълк и леката му усмивка премина в ухилване. Нежна закрила пак се изкикоти и прошепна нещо на Изправен вълк. Той се обърна отново към Хейзард й каза:
— Малка луна казва, че…
— Чух вече — прекъсна го Хейзард.
— Нова ситуация за теб — подхвърли Изправен вълк, смеейки се. — Какво е усещането?
— За какво става въпрос? — намеси се Блейз в прелитащите фрази на абсарокски, избавяйки така Хейзард от необходимостта да опише чувствата си.
Той винаги бе ухажвал жените по начина, по който Орлов дух бе направил това днес — открито, пред очите на всички от клана. Но за пръв път неговата жена беше обект на ухажвания, а той се бе оказал в ролята на защитаващ се.
— Момчешки игри. Обичат да се показват — отвърна спокойно Хейзард, но чувството му на собственик беше вече нащрек.
— Както ти правеше някога — подразни го Изправен вълк, провлачвайки на абсарокски.
— Твърде много приказваш — изръмжа Хейзард, но лицето му беше усмихнато и Блейз разбра, че казаното е на шега.
Докато продължаваха пътуването си, Хейзард изреди на Блейз цял списък от мерки за безопасност.
— Когато веднъж стадото се понесе нанякъде, нищо не може да го спре. Може и да ти се стори великолепно и драматично, ако никога не си виждала нещо подобно, но всичко, което се окаже дори в края на пътя им, няма да оцелее. Стой доста по-назад от другите жени. Пета ще ти напомня. Не бъди глупава и не поемай рискове.
— Да ти приличам на човек, който ще се набута сред стадо бизони? — попита Блейз някак възмутено, след като търпеливо бе слушала монолога от указания на Хейзард през по-голямата част от петте мили.
Хейзард, който яздеше до нея, се обърна и я погледна добронамерено.
— Според моя опит, принцесо — каза той дружелюбно, — ти си способна да направиш всичко, което ти хрумне.
— Може и така да е — съгласи се тя, — но нямам никакво намерение да се набутвам сред стадо бизони.
— Облекчение е за мен да го чуя.
— Освен това не дера бизони.
Той се засмя.
— Това би могло да те направи бостънска знаменитост, скъпа. Може би трябва да опиташ. — Мрачният поглед, който тя му хвърли, го накара бързо да добави: — Не се притеснявай, любима. За разлика от другите племена, при нас дрането на бизоните не е женска работа. Мъжете убиват, одират, нарязват и донасят месото в лагера. След като го оставя обаче пред входа на вигвама, то се превръща в твой проблем.
— Къде ще намеря толкова голям тиган?
— Но пък — поправи се той бързо, припомняйки си нейните готварски умения, без да е сигурен дали забележката й не е била напълно сериозна — винаги можем да променим плановете си.
— Е, сега пък аз се чувствам облекчена — отвърна Блейз, смеейки се и двамата продължиха малко по-спокойни.
Когато конниците се приближиха на около миля от стадото, всички разговори бяха прекратени и вече се използваха само знаци. Бизоните, като повечето четириноги, се ориентираха по миризмите, носени от вятъра, но слухът им си беше съвсем нормален. Затова приближаващите се по обраслата с трева земя неподковани мустанги и техните ездачи не трябваше да вдигат никакъв шум. Когато изминаха още половин миля, съгледвачът се появи на един хълм и им направи оттам знак, който означаваше, че стадото е наблизо и скоро ще го видят. По сигнала всички се разпръснаха. Хейзард слезе от мустанга и съблече кожената си риза и гамашите. Той и Блейз си размениха конете, без да продумат, и след като я целуна леко, Хейзард се метна на ловния си мустанг. Съгледвачът махна с дрехата си още два пъти над главата си и след това я пусна. Още преди тя да е паднала на земята, всички коне се бяха понесли в галоп, оставяйки зад себе си облачета прах и откъсната трева. Дорестият мустанг на Хейзард, украсен с пера по гривата и опашката, се понесе бясно след миризмата на стадото. На билото се появиха бизоните, около две хиляди, разпръснали се, за да пасат. Преди облаците от прах да покрият всичко, Блейз успя да види как Хейзард застрелва първия си бизон. Той се бе навел ниско, прилепнал към дорестия врат, мушнал върховете на пръстите си под предните крака на коня, за да запази равновесие. След това галопиращото стадо го измести извън полезрението й.