— Размислих — заяви тя, когато пръстите му докоснаха бедрата й, въпреки че дишането й се бе ускорило. — Вече не желая това.
— Бостънска принцесо — каза Хейзард много бавно, сякаш осмисляше значението на всяка дума, — ще трябва да се оправяте с бунт на робите, ако не размислите.
Блейз повдигна леко едното си рамо.
— Е, тогава може би мъничко — съгласи се великодушно тя, сякаш правеше услуга.
Хейзард присви очи.
— Толкова… малко ли, мадам? — попита внимателно той, движейки се напред, за да докосне центъра на нейното удоволствие.
— Ммм.
— А така? — Той се плъзна в нея на още един разтърсващ сантиметър. Тя затвори очи, след като твърдото му тяло я повали върху мъха и след това я последва. Тя почувства, че той я усеща, и удоволствието, подобно на опиумен сън, заля сетивата й.
— А сега, мадам — проточи лениво той, отдръпвайки се леко, — това достатъчно ли е?
Очите на Блейз се разтвориха рязко.
— Не! — възмути се тя и се протегна към него, Той й се подчини и потъна обратно, прониквайки дълбоко, Хейзард усети как тя се притисна плътно към него и чу сподавения й стон.
След това отново се отдръпна.
— Ще желаете ли още, мадам? — дрезгаво се поинтересува той, като наблюдаваше лицето й.
— Да… — Тя помръдна бедрата си, за да го усети отново така прекрасно в себе си. — О, да!
— Ето сега, биа кара — прошепна той, докосвайки устните й със своите, — робът се превръща в господар. Не мисля, че ми се иска да продължавам. Може би по-късно. — И той се отдръпна още малко.
— Хейзард! Ще те застрелям, окаян неблагодарнико!
— Не, точно сега не — отвърна спокойно той и отново проникна.
— Тогава след това — прошепна задъхано тя.
— Тогава какво ще прави Ваше Височество утре — подразни я той, — когато тялото ви започне да се пробужда… припомняйки си за усещането да съм в него… припомняйки си какво съм правил с него? Какво ще правите тогава?
— Ще си намеря някой друг — изстреля кисело Блейз.
— Но дали той ще знае как да ви докосне тук? — той проникна леко навътре. — А там? — Хейзард сякаш следваше центъра на тръпнещото й желание и тя изстена. — Дали ще знае, че зърната ви потреперват, когато ги захапя точно толкова силно? Не прекалено силно… — каза той миг по-късно, обхващайки с устни другото й настръхнало зърно, — но достатъчно — И зъбите му нежно притиснаха розовото връхче.
— Моля те, Джон, не ме дразни. Искам да те усетя.
— Така ли? — попита той.
— Да — въздъхна тя.
— А така?
— О, Господи, да… — Светът започна да й се изплъзва.
— А така? — Ръцете му се озоваха отдолу и повдигнаха тялото й, за да срещне неговото. Екстазът я помете.
— В такъв случай, бостънче, ще трябва да правиш това, което ти се казва, или няма да ти дам това, което искаш. — Богатият му мелодичен глас се обви около нея.
— Хейзард — запита го меко тя, — да те умолявам ли искаш?
— Бога ми, не — весело отвърна той. — Просто ми поднеси гърдите си, за да ги целуна. Така не са ми достатъчно близко.
Тя не помръдна.
— Мисля, че ще отида да поплувам. — Той се отдръпна и седна.
Ръцете на Блейз се повдигнаха и притиснаха закръглените й, вирнати нагоре гърди и те застанаха в своята връхна точка, с ярко открояващи се зърна.
— Така е по-добре, принцесо — прошепна одобрително Хейзард. — Да видим дали все пак можеш да изпълняваш заповеди. Коя от двете да целуна най-напред?
Очите й не искаха да срещнат неговите.
— Погледни ме, сладурче. Тази ли? — попита меко Хейзард, наведе се леко и бързо докосна с пръст едно от настръхналите връхчета. Гърдите й се раздвижиха и Блейз изстена, повдигайки се нагоре, за да срещне изгарящото удоволствие. — Или пък тази? — И устните на Хейзард се сключиха около другото набъбнало зърно и го засмукаха леко. Едната му ръка се спусна между бедрата й, изследвайки ги, докато другата възбуждаше свободното й зърно. Той я гали така, докато от леко отворените й устни се изплъзна вик — тих, приглушен гърлен звук, и тя се пресегна, за да се вкопчи в раменете му, забивайки ноктите си в неговата кожа.
— Готова ли си за мен, любима? — прошепна той, отмести внимателно ръцете й от раменете си и ги свали долу.
Тя погледна към него с тлеещи очи.
— Открита ли си за мен? Прокарай пръст по пухкавата си розова плът и ми кажи.
Тя се поколеба.
— Трябва да го направиш, скъпа, иначе няма да знам — каза той с мек и едновременно твърд глас.
Блейз затвори очи, прокара пръст по своята овлажнена сладост и изстена под напора на главозамайващата страст, която това движение предизвика. След това тя потръпна.