— Няма да се обидя, наистина. А и не са ми нужни повече обяснения. — Блейз чувстваше в душата си благотворния повей на толерантността. — Всеки иска да го зарадва, нали така — продължи тя.
— Той е най-добрият — отвърна спокойно Изправен вълк. — И винаги е бил.
След това алтруисткият поглед на Блейз проследи Хейзард, който свали от врата си една изкусно изработена огърлица от мечи нокти и я постави на нежното вратле на едно учудващо красиво младо момиче. Едно малко стройно момиче, което гледаше към Хейзард с лъчезарно обожание и копнеж. Точно този страстен поглед оформи първата пукнатина в безкрайната и добронамерена толерантност на Блейз. Тя почувства първата тръпка на темперамента си, която се разпръскваше като вълна в спокойно езерце.
Чернокосата глава на Хейзард се наведе, за да целуне момичето, и по навик плъзна едната си ръка по талията й, докато другата придържаше леко главата й. Това второ наблюдение срина още по-сериозна част от доброжелателната фасада на Блейз. А когато момичето обви ръцете си около врата на Хейзард и прилепна към мускулестото му тяло, полираният мрамор на християнското й милосърдие се разби на парчета. Целувката беше дълга, недопустимо дълга, според обагрените с горещи изблици на раздразнение представи на Блейз. Стотиците вперени в тях погледи просто спираха дъха й.
— Кое е това момиче? — тросна се Блейз, а очите й зашариха наоколо, търсейки нервния поглед на Изправен вълк.
— Ние не говорим за мъртвите — заусуква го той.
— Направи едно изключение — каза сърдито Блейз. Тонът й не позволяваше никакви противоречия.
Изправен вълк въздъхна.
— Това е по-малката сестра на Гарваново крило.
— А коя е Гарваново крило? — намусено запита тя. — Някоя от бившите му приятелки?
— Първата жена на Хейзард.
Горещи сълзи изпълниха очите на Блейз, сълзи на смущение, ярост и унижение. Тя усети как гърлото й се свива под напора на риданията, които се опитваше да възпре. Преди да е успяла да се издаде пред всички тези любопитни погледи, тя се измъкна в мрака около мястото за танци. Изправен вълк я хвана, но тя му се изплъзна между две жени и се изгуби в тъмнината. Той не можеше да извика името й, не искаше да предизвиква сцена. Промъквайки се между жените, Изправен вълк се спусна в мрака между два вигвама, а в ушите му отекваха думите на Хейзард: „Дръж Орлов дух под око“. Преди да отмести още две жени, той погледна към мястото, където Орлов дух бе стоял през цялата вечер. То беше празно.
Хейзард успя да се измъкне от Синьо цвете. Бе имал намерение да се отърве само с една платонична целувка, която да задоволи стариците. Нищо повече. Синьо цвете, за съжаление, бе имала други планове. Тя беше възбудена, колкото една жена би могла да бъде. Той се огледа, освободи се с учтива усмивка и навлезе в тълпата. Облекчен, Хейзард въздъхна и автоматично се огледа за Блейз. И когато видя Изправен вълк да си пробива път през кръга на танцьорите, пулсът му заби лудо.
— Изгубих я. — Думите му бяха резки, директни и тревожни.
— Как? — попита Хейзард, макар вече да знаеше отговора.
— Тя избяга толкова бързо, че не успях да я спра. Тая дълга целувка… отбеляза уклончиво той.
— Пустата му мръсница, не можах да се откопча. Идеята беше твоя, не моя. Къде е Орлов дух? — попита той остро и още със следващия въпрос на момичето бе простено, а целувката забравена.
— Няма го.
— По дяволите, знаех си, че така ще стане.
— Той те предизвиква от доста време.
— Знам.
— Така често отсъстваше през последните няколко години.
— Аха. — Хейзард го слушаше само наполовина, защото стремежите на Орлов дух към титлата на вожда му бяха пределно ясни. Предизвикателствата никога не го бяха плашили. Досега. Хейзард не искаше Блейз да става изкупителна жертва в борбите за власт, а осъзнаваше също, че и тя самата би могла да бъде причина за отвличането. Всеки мъж на света би я пожелал.
— Мислиш ли, че ще успее да стигне сама обратно до твоя вигвам? — попита Изправен вълк.
— Не и през нощта. Нещата тук са прекалено еднакви за нея. Предлагам да проверим първо вигвама на Орлов дух.
— Толкова ли си сигурен? Него го няма, нали?
— Може да се е присъединил към танцуващите — предположи Изправен вълк с надежда.
— Залагам моя дорест кон срещу твоя тъмнокафяв, че не го е направил. — Троснатият глас на Хейзард звучеше толкова убедено, колкото този на Изправен вълк несигурно. Той вече беше пробягал десетина метра и набираше скорост, когато Изправен вълк извика: