Едва след като изминаха по-голямо разстояние, Блейз забеляза, че не се движат по посока на огнените отражения в нощното небе. Тя спря рязко, а Орлов дух я стисна по-силно.
— Танците са натам — каза Блейз, посочвайки със свободната си ръка.
Той явно не я разбираше.
— Ху кауе, биа — отвърна тихо той и отново тръгна, като дръпна Блейз след себе си.
Коремът й се присви нервно, защото този път тя разбра цялата фраза: „Ела, сладурче“. Защо я наричаше сладурче? Дали това беше някакво общоприето обръщение, или съдържаше нещо по лично? Изведнъж тя се почувства съвсем сама в безлюдния лагер. И несигурна. Може би тази приятелска разходка и учтивите усмивки не бяха чак толкова невинни, колкото изглеждаха.
„По дяволите, помисли си раздразнено тя, няма да се оставя да ме отведат в неправилната посока най-безропотно“.
— Спри! — заповяда тя най-безцеремонно и предприе действия, съответстващи на думите й. Със същия успех можеше да се опита да спре някоя природна стихия. Орлов дух дори не намали крачката си, само ръката му я стисна по-здраво и той я изтегли след себе си.
— Чакай малко, по дяволите! — извика тя и го перна със свито юмруче. Все едно че удари стена.
Тогава той спря, погледна към нея и каза:
— Де-йеа-кс-уах-соу-уиих-ма — няма да те нараня. Бе-ле-ше-чила-лема — ти ще ме харесаш. — Той беше ужасно уверен в себе си и всички жени, на които бе доставил удоволствие, щяха да застанат зад тази увереност. Орлов дух се протегна и прокара пръст по грациозната линия на стройното й вратле. Когато тя отблъсна рязко ръката му, той се изсмя и прошепна нещо толкова тихо, че от думите му се дочу само прегракнало мърморене, но посланието в очите му беше абсолютно ясно.
— Ела — повтори той и продължи напред.
Блейз, която вече не вървеше безропотно, заби пети в земята, но това само леко го забави и резултатът бяха единствено леките следи, които мокасините й оставяха в тревата. Те изминаха по този начин още двадесетина метра, като Блейз продължаваше да го заплашва и проклина цветисто, а Орлов дух сякаш не забелязваше това. Накрая той спря пред един вигвам и се наведе, за да повдигне покривалото на входа му.
Използвайки малкия шанс да се измъкне, Блейз се дръпна рязко, изскубна пръстите си и хукна с невероятна бързина. Въпреки че бягаше бързо, тя скоро го чу зад себе си, първо стъпките му, а малко по-късно, когато почна да я застига, и неучестеното му дишане. Тя самата дишаше затруднено след стотината метра бягане презглава и докато поемаше въздух с усилие, Блейз усети как я повалят в гръб и след това силни мъжки ръце я вдигат във въздуха.
Тя започна да се бори, да блъска по здравите му гърди, да удря по раменете му и да рита с крака във въздуха, но той само се хилеше и шепнеше някои от думите, които тя бе чула Хейзард да казва, докато се любеха. Той ги шепнеше нежно, успокояващо, както се говори на палаво дете. И още нещо, думите съдържаха въпрос.
Той се бе навел, за да я целуне. Дали не искаше от нея да го целуне? Вдигната високо в ръцете му, с очи, изпълнени с объркване и страх, тя можеше да види устните му само на сантиметри от своите.
Изведнъж в полезрението й се мерна Хейзард, който завиваше зад ъгъла, затичан с всички сили. Страхът изчезна от само себе си, но ревността й напомни, че той заслужава да бъде наказан за тази дълга, протяжна целувка с момичето по време на танца. Хейзард беше зад гърба на Орлов дух и той все още не подозираше за неговата поява, когато Блейз видя как от същия ъгъл изскача в спринт Изправен вълк. Тя се усмихна лекичко, когато повдигна устни, за да приеме целувката на Орлов дух.
Отмъщението беше сладко, когато спасението бе така близо.
Хейзард не бе видял съпротивата на Блейз.
Бе дочул само цветистите проклятия.
Не я бе видял да бяга, да рита или да се бори.
Видял я бе само в прегръдката на Орлов дух, видял я бе да го целува. Ревнива ярост избухна в съзнанието му.
— Забавляваш ли се? — провлачи той на английски, изминавайки последните няколко метра, контролирайки желанието си да нападне.
Орлов дух се обърна.
— Пусни я — хладно заповяда Хейзард, а абсарокският му прозвуча непривично рязко.
— А може би тя иска да остане. — Предизвикателството на Орлов дух беше недвусмислено.
— Искаш ли да останеш? — попита смразяващо Хейзард, преминавайки на английски.
Дори и в яда си Блейз не посмя да отвърне утвърдително на този въпрос. Очите на Хейзард бяха твърде далечни.