Само за две секунди Блейз се озова до него.
— Какво, по дяволите, си мислиш, че правиш? — заповеднически попита тя.
— Каня се — каза самата истина Хейзард — да заспивам. — За момента не можеше да рискува с нищо друго.
— Няма ли да отговориш на въпроса ми? — вбесена настоя тя.
Последва миг на пълно мълчание.
— Няма — каза Хейзард, потискайки собствения си гняв с явно усилие.
Но Блейз беше напълно безчувствена към тънките нюанси в момента.
— Искам отговор! — изкрещя тя, застанала настръхнала над него, привикнала нещата да стават по нейния начин, решена да извоюва свой собствен път през Вселената — великолепна, поруменяла и смазващо горда. Но не и толкова опасна, колкото Хейзард.
Той я забеляза — литналата към него длан на стегнатата ръка, подхранвана от яростта й, и хвана нежната китка на педя от лицето си. Изви я и събори Блейз в постелята по силата на примитивна страст, в основата на която бяха ядът, ревността и първичният стремеж към притежание, и с едно ловко движение се оказа върху нея. Ръцете му, притиснали раменете й, бяха жестоко груби, а присвитите му очи говореха недвусмислено за разразилата се в него буря.
— Значи искаш отговор? Ще получиш отговора си. — Той я притисна грубо и стройният му крак се вмъкна между бедрата й. — Не — прошепна той с гримаса, отговаряйки най-после на въпроса й. — Не ми трябва слугиня. Нито любовница. Виж, Орлов дух беше заинтересуван. И не, не искам да ми плащаш, сладка кучко — и той се усмихна цинично. — Нямаш достатъчно пари, за да го направиш. — Разтваряйки бедрата й с коляното си, той намести тялото си между краката й. — Всичко, което някога си знаело, разглезено детенце, е какво искаш. — С насилническа усмивка, той развърза колана около талията й. — Всичко, което ще знаеш, е какво искам. — Той отметна встрани разбърканите завивки. — Време е, сладурче — той тихо продължаваше грубо да повдига роклята й над талията, — да разбереш, че светът няма да се подчинява на желанията ти. Той ще се подчинява на моите, а аз нямам никакво намерение да те деля с всеки мъж, който ти допадне.
Блейз се бореше срещу неговата тежест, опитваше се да. отблъсне ръцете, които принуждаваха тялото й да приеме неговото.
— Не ме докосвай, проклет двуличник — бунтуваше се тя, опитвайки се да поеме въздух под неподвижната тежест на тялото му. — И недей да ми изнасяш лекция за… верността.
— Това не е лекция. Това е заповед. — Гласът му звучеше страховито. — Съжалявам, но за в бъдеще ще ти се наложи да избягваш страничните ангажименти, това не влиза в договора ни.
— Аха, разбирам. Законът на Хейзард — изсъска тя. — Значи само ти можеш да кривваш?
— Не съм целунал оная жена — продължи той с равен глас, но черните му вежди бяха все така смръщени, — защото исках това. Целунах я, защото това се очакваше от мен. Точно както сега, биа — изръмжа той, докато ръката му си проправяше насила път към вътрешната страна на бедрото й. — И очаквам от теб да изиграеш ролята си на достойна съпруга.
— Върви по дяволите! Няма да го направя! Не и след като всичките тези хора те гледаха, няма! — Тя се противопоставяше на проникващите му ръце, но не можеше да спре тяхното напредване. Опита се да се отдръпне от него, но той я бе притиснал като менгеме.
Пръстите му се сключиха около китката й със сила, която заплашваше да прекърши костта й.
— Ще го направиш. — Гласът му беше вледеняващ. — Сигурен съм в това. Погледни ме.
Тя се извърна преднамерено от него. Гневът продължаваше да кипи в нея.
Ръката му я принуди да обърне глава.
— Не трябваше да отиваш там с Орлов дух. — Очите му бяха безмилостни.
— А устните на малката сестричка по твой вкус ли бяха? — изстреля тя с очи, преливащи от гняв.
— Ти си доста далече от дома си, бостънче, и това, което не знаеш за нашия начин на живот, би могло да изпълни хиляда тома. Може би — прошепна той със стиснати устни — съм бил немарлив в обучението ти. Урок първи — няма да ти позволя да излизаш с други мъже.
— Той ме повлече насила — извика тя. Кръвта пулсираше бясно по бялата й шия. Цялото й боричкане с него беше абсолютно безсмислено.
— Няма начин да не го е направил — тросна се Хейзард и пръстите му се впиха в китката й. — Точно на това ми приличаше всичко.
— Мислех си, че отиваме на танците — настоя задъхано тя.
Зъбите му се показаха за миг, снежнобели на фона на сгърчените устни.
— О, наистина щяхте да си потанцувате — изръмжа той, — най-стария танц в света.
— Не е честно. — Тя се опита да отблъсне отново неподвижното му тяло. — Нямах намерение…