— И ти ме намираш непривлекателна?
Той се усмихна.
— Не като цяло.
— Колко успокояващо.
— Само една малка гаранция за мен, скъпа, ако не възразяваш. На съвета би могла да запазиш достойнството ми, ако се въздържаш от директни упреци към мен.
— Искаш да кажеш, че няма да мога да те отмъкна настрани, ако почувствам непреодолимо желание да те любя?
— Това ще ме постави в неудобно положение. Ние, войните, би трябвало да стоим над подобни фриволни желания, докато сме на съвет.
— И ти си го постигнал.
— Разбира се, че не — каза той, смеейки се. — Още една неприложима теория, но ние поддържаме заблудата заради лични интереси.
— Обещавам да не те излагам на съвета — изрече Блейз с шеговита тържественост.
— Какво облекчение — отвърна закачливо Хейзард, изтривайки въображаемата пот от челото си. — Но може да опиташ да ми махнеш дискретно, ако те налегнат подобни мисли, и аз тутакси ще се сетя, че имам някаква неотложна работа.
— Находчиво.
— И други са ми го казвали. — Само един поглед към раздразненото изражение на Блейз, го накара бързо да допълни с широка усмивка: — Приятели, скъпа, само приятели.
И така, Блейз присъства на два съвета през следващата седмица, но схващаше много малка част от думите и почти нищо от фините нюанси.
Хейзард, въпреки обещанията си, се държеше по-сухо на публичните събирания и след второто проточило се съвещание Блейз реши да си стои във вигвама, докато се провеждаха следващите съвети.
Червено перо, неговият млад племенник, бе избран да я пази. Докато Орлов дух присъстваше на съветите, Хейзард не се боеше да оставя Блейз сама, но предпазливостта никога не беше излишна, а Червено перо добре я забавляваше. Той я учеше да стреля с лък.
На първия съвет, на който Блейз не присъстваше, Хейзард попита събраните вождове дали полковник Брадок не се е опитал да се свърже с някой от тях. Той разказа за целите на пътуването на Полковника и успя да проследи неговия маршрут по различните отговори чак до срещата му с клана на Наранена устна при Кучешкия поток. След това никой не го бе виждал.
— Къде е водачът му? — попита Хейзард в търсене на допълнителни, по-конкретни подробности от времето, след като бяха видели Били Брадок за последен път.
— Отиде на гости на шушоните, при роднини на жена си.
— Кога тръгна?
— Не съм много сигурен, може би преди десетина дни.
Приблизително по времето, когато бе чул за пръв път слухове за смъртта на жълтоокия, на север от Бистроводните планини, помисли си той.
— Значи ще отсъства цяло лято. — Хейзард бе наясно с разстоянието. Водачът и семейството му вероятно щяха да отсъстват дълго време. — Ако някой чуе за полковник Брадок, нека ми каже — помоли ги той, но в себе си беше почти сигурен, че Блейз е загубила баща си. Щеше да провери и при зетя на Едно сърце, ако успееше да го открие. Неговото описание на убития мъж можеше да помогне.
Разговорите се прехвърлиха върху планирания набег. Един от съгледвачите беше съобщил, че група на Черните стъпала пътува със стадото си мустанги и че пътят им на юг от Йелоустоун е отрязан от Дакота. Стигна се до съгласие да потеглят на следващия ден, преди изгрев слънце.
Когато всички станаха, за да си вървят, Голяма томахавка, бащата на Гарваново крило, докосна рамото му.
— Повърви с мен — каза той. Двамата закрачиха към реката, разговаряйки за предстоящия набег, разменяйки клюки за общи приятели, припомняйки си годините на приятелство. След обичайните теми те преминаха към разговор, който Хейзард би отклонил, ако имаше тази възможност. Но учтивостта не му позволяваше да го направи.
— Ти познаваш Синьо цвете още от дете — каза Голяма томахавка, засегнал най-после въпроса, заради който бе поканил Хейзард да се разходи с него.
— Да, тя винаги е била любимата сестра на жена ми.
— Тя е жена вече повече от година и отказа на два пъти предложения за женитба. — Хейзард изчакваше и обмисляше как да се защити. — Ти знаеш, че нашите обичаи разрешават на мъжа да се ожени за сестрата на жена си.
— Тя е млада — отвърна тихо Хейзард. — Може би на този лагер ще успее да си намери…
— Тя говори само за теб.
Хейзард спря, забелязал тревисто място на речния бряг, и предложи:
— Да поседнем. — За един безмълвен миг двамата стояха, вгледани в спокойно течащата река под пропитото с пурпурни оттенъци нощно небе. Когато Хейзард заговори, гласът му беше успокояващ като водата пред тях.
— Чест е за мен, Голяма томахавка, че съм спечелил пристрастията на дъщеря ти. Нейната сестра, която аз обичах, ми донесе много щастие. Винаги съм се чувствал добре дошъл в твоето семейство. Но за мен моментът не е подходящ да приема чувствата на Синьо цвете, които ти ми предлагаш. Бледоликата жена е моя буа и аз я обичам. Моля те, опитай се да обясниш на Синьо цвете моите чувства. Може би в някое друго време това щеше да е възможно.