Блейз помръдна.
— Още не съм приключила с теб — каза му тя докато се приближаваше с една новопоявила се увереност, и постави леко дланта си в неговата.
Вече замислен за тяхното бягство, Хейзард отвърна почти несъзнателно, обвивайки пръстите си около ръката й:
— Нито пък аз съм приключил с теб, биа. Не и преди да са изтекли следващите пет месеца. — Той я придърпа към себе си, после я повдигна и я прехвърли през другата страна на прозореца, обхванал с една ръка талията й.
ГЛАВА 37
Парите на Хейзард им осигуриха кола, кочияш и най-добрия впряг коне в Ню Йорк. Преди да е изминал и час, те вече се бяха отправили на запад.
— Те ми взеха всичките пари — каза му Блейз, когато най-накрая се озоваха в красиво драпираното купе.
Хейзард се бе изтегнал на седалката срещу нея със затворени очи.
— Няма значение. Аз имам достатъчно.
— Нямах предвид това. Наложи ми се да подпиша документ за попечителство и така да им дам наследството на татко. Те заплашиха нашето дете.
Клепачите на Хейзард се отвориха наполовина, откривайки мрачните му очи със сенки под тях, и той я погледна иронично.
— Прости ми, но историята не ми звучи съвсем убедително, след като те открих очакваща аборт. — Клепачите му отново се спуснаха уморено и той нагласи удобно главата си върху кадифената облегалка. — Не си падам по мелодрамите — прошепна той, вече полузадрямал. — Пътувах единадесет дни и не съм спал през по-голямата част от тях.
И докато Блейз, засегната от грубите му думи, търпеше подобаващо унищожителен отговор на тази явна несправедливост, дишането на Хейзард стана по-недоловимо и накрая той заспа. Дори в гнева, сърцето й се отправи към него. Колко уморен изглеждаше само. Блейз изпитваше болезнено желание да го докосне, да го приласкае, но той поставяше между двама им бариери, които успяваха да обезсърчат дори нея. Той се чувстваше предаден, обвиняваше я за атаката на мината, гледаше на нея като на враг, точно както я бе възприемал, когато се бе изкачила по хълма до мината през оная лятна утрин преди толкова месеци.
Но тогава бе успяла да промени мнението му. Дали беше възможно това да се постигне още веднъж? Тя го обичаше, в това отношение нищо не се бе променило. И това, че го виждаше отново, само бе засилило чувствата й. Как можеше да споменава женитбата със Синьо цвете? Та той беше неин! Десет дни, мислеше си Блейз, и две седмици, преди отново да се присъединят към неговия клан, преди той да се озове отново в прегръдките на Синьо цвете. Определено, размишляваше тя, приготвяйки се за изпитанието, бе възможно да си възвърне любовта му за това време.
Гневът бе забравен, пометен от вълна на нежност, от неоспоримата власт над нея, която би могъл да има само спящият отсреща мъж. Ще видим, рече си тя с ярост, подхранвана от чувството й за право над него, коя съпруга е първа и коя втора. Ще видим дали въобще ще стигнем до втората съпруга. В сегашното си състояние на духа, насърчавано от присъствието на Хейзард и обзелата я любов към него, тя не би посъветвала никого да се обзалага с нея за това.
При следващото спиране Хейзард се събуди стреснато и готов за най-лошото, докато не разбра къде точно се намират. Той подържа за малко главата си между двете си ръце. Когато след това се изпъна назад и отново се излегна в познатата уморена поза, Блейз проговори, с очи все така невероятно големи на фона на бледото й лице:
— Моля те, не можем ли да почнем всичко отначало? Аз те обичам. Винаги съм те обичала. Никога не бих ти навредила съзнателно. Моля те, повярвай ми.
Очите на Хейзард се преместиха уморено. Той я погледна, после погледът му се плъзна през нея. Лицето му беше безизразно.
— Последния път, когато ти повярвах — промърмори той и мекият му глас ненадейно прозвуча дрезгаво неприязнен, — се оказах на косъм от смъртта. Урокът беше доста отрезвяващ, сладурче. — Той дръпна завеската и погледна навън. — Къде сме сега? — Тонът му стана разговорно вял. Опитът на Блейз за сдобряване бе отишъл на вятъра.
— Искам да поговорим за това, Джон. Кажи ми как оцеля след експлозията в мината, как се измъкна. Къде те боли? Сигурно са те ранили. Кажи ми. Въобще не ме интересува докъде сме стигнали.
— Не съм си и мислил, че те интересува. — Той хвърли още един поглед, преди да дръпне отново перденцето. — Все пак си мисля, че можем да им се изплъзнем — добави той така, сякаш нейните мъчителни молби въобще не бяха изричани. — Съжалявам, че ще те разочаровам, бостънче — довърши той, стрелвайки я с поглед, — но по този маршрут ще спечелим още петдесет мили преднина.
— По дяволите, Хейзард — избухна Блейз, — не виждам как бих могла да съм в заговор с Янси. Ако не беше такъв инат, щеше и сам да го разбереш. Освен това той и майка ми биха искали да ме видят мъртва в най-скоро време. Не го ли виждаш? Тогава парите ще им принадлежат, без да се налага да заобикалят закона. А аз искам това дете, Джон. Наистина. Попитай Къртис Адамс. Завещах всичко на името на детето!