Блейз го погледна, видя умората, изписана на лицето му, чу я в прегракналия му глас и се взря в тъмните му очи, загледани с очакване в нея.
— Моля те — бе всичко, което той добави, нежно, тихо и мъчително.
Тя кимна мълчаливо в знак на съгласие и Хейзард й се усмихна благодарно. Усмивката бе сдържана, още едно доказателство за неговото изтощение.
— Ще трябва ли да спя в същия вигвам, докато… — Погледът на Блейз се насочи към младото момиче, което бе застанало пред входа със собственическо изражение.
— Не — прекъсна я бързо той. — Но вероятно няма да ме има за няколко часа. Надявам се, това да може да почака до — той спря и въздъхна — по-късно.
Обяснението пред Синьо цвете и нейното семейство би поставило на изпитание и най-ловкия дипломат, а Хейзард знаеше, че е твърде уморен, за да даде най-доброто от себе си. Но, помисли си той, свивайки рамена, това трябваше да бъде сторено.
— Щеше ми се да можех да кажа, че съжалявам, но не е така — каза Блейз. — Аз се борих за правото си над теб. И пак бих го направила, ако се наложи. — Прекрасните й лазурни очи блестяха топло.
Едно от нещата, които обожаваше в нея, беше невероятната й духовна сила. Това беше жена също толкова смела и решителна, колкото беше и той самият. Измежду всички възможни жени в света, преминавайки през заплетените перипетии на съдбата, той бе намерил своята спътница. И тъй като мистиката бе пропила съществото му, той благодари на духовете. После се усмихна леко.
— Това няма да е нужно, биа. Благодаря ти. Аз също ще се боря за правото си над теб. — Нещо, което, помисли си той, му предстоеше да направи.
Преди да поздрави Синьо цвете, Хейзард свали Блейз от нейния мустанг — малък намек за неговите намерения. Това бе първият ход от сложните процедури, които щяха да последват, и той искаше намеренията му да са абсолютно ясни и за останалите.
Когато след това поздрави Синьо цвете, обожанието в нейните очи го разстрои за миг. Поради личната си незаинтересованост, той бе забравил, че полигамията беше нещо, което жените тук бяха възпитавани да приемат. Някои харесваха това положение по-малко от останалите, докато други, дори родни сестри, живееха щастливо с един и същ съпруг. Природата на всяка жена определяше отношението й към този факт. Бе забравил също така, припомни си стреснато той, колко покорна и млада беше Синьо цвете.
Тя отметна покривалото на входа за Хейзард и Блейз и ги последва вътре. Вигвамът бе подреден безупречно, на огъня се готвеше храна, а дрехите му бяха спретнато сгънати до постелята. Дори любимият му талисман беше поставен на почетно място. Той неспокойно си помисли за миг колко много знаеше тя за него.
— Легни, хапни, почини си. Аз ще се върна — прошепна той на Блейз и обръщайки се към Синьо цвете, заговори бързо на абсарокски. Той й се извини според обичая за своя вид, благодари й, че се е грижила за вигвама му, докато е отсъствал, и след това я попита дали би се разходила с него.
Тя се съгласи, зарадвана, че всички ще я видят с нейния годеник, покорна по природа и готова да удовлетвори всяко негово желание. Хейзард отиде с нея до вигвама на баща й и след проточилото се посрещане, което бе длъжен да изтърпи в името на учтивостта и което още повече изчерпи силите му и запасите от търпение, направи своето предложение. Вярно, стори го малко по-директно, отколкото бе възнамерявал, както и малко нетактично, но и подсладено от един огромен подарък, доста по-щедър, отколкото бе прието за подобни случаи.
Водеха го умората и нетърпението, а не разумните преценки за неговата собственост. Чувстваше се по-виновен, отколкото бе очаквал. Изражението на Синьо цвете беше несравнимо в своето обожание. Хейзард им даваше всичките си коне, като запазваше само Пета за себе си и златистокафявия жребец за Блейз. Той се извини за грубото си държание — да се предложи подарък така директно се считаше за неучтиво. Трябваше всичко да мине през посредник, роднина на семейството, но той бе пътувал двадесет и осем дни, както сам каза и добави, че се надява да го извинят за неговата недодяланост.
Голяма томахавка не бе забравил за първия му отказ и разбираше сега какво чувства сърцето му. Той познаваше чувството за достойнство и чест на Хейзард, а знаеше, също така, че дъщеря му е твърде млада и хубава, за да бъде сериозно засегната, и затова прие добронамерено неговото предложение. Синьо цвете плачеше и когато Хейзард си тръгна, той усети остър пристъп на безпокойство, предизвикано от нейните сълзи.
— Свърши се — каза Хейзард с влизането си в своя вигвам.
— Благодаря ти, Господи — въздъхна леко Блейз.
— Благодари на Голяма томахавка за разбирането — отвърна Хейзард, докато смъкваше ризата си през главата. — Ако го беше взел навътре, това можеше да трае и години. — Той събу мокасините си и се сгромоляса в постелята. — Прекалено съм изморен, за да се къпя. — Той затвори очи и пое дълбоко въздух на два пъти, после ги отвори и добави: