С приближаването му тя усети миризмата на бренди.
— Вие сте пиян — извика Блейз полуобидена, полуужасена. — Проклет пия…
— Не довършвайте — каза остро Хейзард, а тъмните му очи пламнаха. Всеки човек, обидил го по този начин, трябваше после да плати с кръв. — Аз никога не се напивам — добави той, като произнасяше всяка сричка пределно отчетливо. — За разлика от някои други племена, абсароките никога не са били слуги на алкохола на Мастачийда. Това е въпрос на чест — довърши простичко Хейзард.
Той все така се приближаваше към нея със същата гъвкава грация, наслаждавайки се на страха в очите й. Откритието, че под арогантната фасада се крие само една трепереща жена не беше особено приятно, но бе добре дошло и го радваше. Този факт или може би изумителната й красота и страстната й пищност извикаха у него познатите признаци на желанието. Той усети как част от него се надига срещу фината вълна на панталоните му.
Неговата ръка се повдигна нагоре с успокояваща деликатност и когато стройните му пръсти обхванаха брадичката й, нейните екстравагантни обеци се залюляха, подобни на изпълнени със светлина призми.
— Първо — каза той много тихо на жената — ги целувам. — И той се наведе към нея в очакване тя да се отдръпне. И когато тя не го направи, другата му ръка се плъзна по покрития й с коприна гръб и той постепенно я притисна към себе си.
Блейз почувства внимателните му ръце по тялото си, неговите загрубели от работа пръсти. Това не бяха пръстите на джентълмен. Те държаха брадичката й леко, но решително, без намерение да я пускат. Обзе я някакво необикновено смущение, някаква неясна треска завладя усещанията й, същото поразяващо очакване и потръпващ страх, които бе изпитала, докато той я носеше в Даймънд Сити. И в следващия миг тя вече не можеше да мисли, защото неговите топли устни докоснаха нейните, плъзгайки се по сочната им линия, разтваряйки ги леко в бездиханна, размиваща всичко тишина. Неговото ухание я обля и усещането за физическото му присъствие, много по-силно от волята й, облада разума й.
Тя чу как той изстена леко, след което невероятно внимателно и бавно езикът му се промъкна между устните й, опитвайки вкуса им, облизвайки ги, движейки се протяжно, дивашки страстно, навън и навътре. И докато устните и езикът му се притискаха към нея, целуваха и възбуждаха нейните топли сладки устни, той наместваше тялото й към своето, повдигайки я на пръсти така, че да може да се притисне още по-плътно към очевидния белег на неговата възбуда.
— След това — прошепна той срещу устните й, а гласът му прозвуча неустоимо страстно, — след като ги целуна тук, ги целувам… — Ръката му освободи брадичката й и се плъзна по топлата, ухаеща на люляк линия на шията й, към пухкавите очертания на гърдите й, където гъвкавите му бронзови пръсти сграбчиха част от покритото й с перли копринено деколте, смъкнаха го надолу, освобождавайки я така от притискащата я материя. Нощният въздух окъпа гърдите й в топлината си, носейки й усещането за едва доловимо удоволствие, преди тъмнокосата му глава да се гмурне. Малко преди устните му да покрият едното от розовите й зърна, което вече бе започнало да набъбва в топло очакване, той довърши: — …тук.
Блейз усети нежния полъх на дъха му в мига преди влажните му устни да се сключат жадно върху твърдото връхче. Усещането, което я прониза, беше толкова разтърсващо силно, че коленете й се подгънаха и ако Хейзард не я държеше в ръцете си, тя би се строполила. Обръщайки спонтанно гръб на множеството забрани, втълпявани й още от детството, преизпълнена от нови чувства, възпламенени от умелите движения на Хейзард, от непреклонните му устни и неописуемото усещане за неговото присъствие, Блейз вдигна ръцете си, провря ги през дългата му черна коса и го притисна по-силно към себе си. Устните, брадичката и носът на Хейзард прилепнаха към зрялата пълнота на гърдите й, а кръвта й закипя. Пулсът й се ускори до безпаметност, а тялото й пламна, потопено в горещите вълни на прелестния копнеж, извиращ от самата нея.
С обичайната лекота, Хейзард подмина бързо границата на благоразумието и добре пресметнал подробностите, повдигна Блейз в ръцете си. Той бързо се огледа наоколо, погледна към полуголото тяло, което държеше, и се убеди, че не би могъл да я отведе далеч оттук. Взел бързо решение, той слезе по стълбите и премина през малката морава до лятната кухня. Вратата беше заключена, но той опря в нея гръб, все така държейки Блейз в ръцете си, и отпусна тежестта на тялото си срещу потъмнелия чам. Крехката ключалка поддаде и те се озоваха вътре. Хейзард затвори вратата с крак и застана за малко неподвижен, докато очите му започнаха да долавят силуети в мрака. Докато изчакваше, устните му си играеха с нейните, уверени и обладаващи. Той смучеше езика й и накрая тя издаде лек стон, въздишка на отдаване. Тъй като не можеше да чака повече, той се запъти уверено към очертанията на масата.