Един стол се изпречи на пътя му, но той го отмести с ритник и направи последните няколко стъпки, делящи го от масата. Когато се наведе, за да постави Блейз внимателно на дървената маса, черната му коса се спусна надолу и погали страните й. Опита се да се изправи, но тя задържа лицето му с топлите си ръце и той се наведе отново, за да я целуне. След това устните му се спуснаха към нежната линия на брадичката й и малко по-късно бавно продължиха надолу към набъбналите й зърна, зовящи го като някакви необичайни пъпки на горска роза.
Тя извика леко, когато той я докосна там, после изстена от удоволствие при допира на галещия му език и го притисна яростно към себе си, като че ли не можеше да се наслади на дивата нежност на устните и зъбите му, които превръщаха зърната й в умоляващи връхчета. Когато повдигна глава, тя я притисна отново.
— Остани, моля те… остани — прошепна тя с трептящ глас, усещайки пулса си на нови, странни места, спускащ се по тесни ивици от върховете на гърдите й до пулсиращия огън между бедрата й.
Но той не можеше да остане там вечно, защото търсеше нещо повече от ласки. Освобождавайки се от настойчивите й ръце, той ги отмести встрани, повдигна глава към сладките й, разтворени устни. Езикът му се промъкваше опустошително, страстно зовящ я и оставяйки я потръпваща.
Той бързо плъзна ръката си под метрите коприна и фусти, промъкна се по кадифената топлота на краката и бедрата й и после…
Един мъжки глас извика отчетливо от непосредствена близост:
— Блейз! Блейз! Къде си?
Тя замръзна.
Само след един удар на сърцето си, тя успя да дойде изцяло на себе си. Блейз се изправи, покри голите си гърди с треперещи ръце и с тих, отчаян глас прошепна:
— Не!
— Да — възпротиви се Хейзард с мисъл, насочена в определена посока, опитващ се отново да достигне до копринената мекота на оголените й рамене, абсолютно убеден, че никой няма да ги открие в изоставената кухня. Устните му търсеха нейните.
— Нещата, които ти носят удоволствие, не са лоши за теб, биа — прошепна той до устните й, използвайки нежното обръщение на абсароките, което жените намираха за толкова чаровно. — Твоят страх те обърква.
— Не — отново извика тихо тя, опитвайки се да се измъкне, отблъсквайки го с ръце, които се оказаха изненадващо силни. И преди Хейзард да успее да прецени дали наистина го мислеше или не, тя слезе от масата. Стреснат и напрегнат, той видя как тя изтича към вратата. С няколко бързи движения Блейз пооправи корсета на роклята си, намести дантелената драперия върху раменете си и изчезна в лятната нощ.
Джон Хейзард Блек изруга срещу сивите силуети на лятната кухня. Той не бе оставян така смутен и с незадоволени желания от времето, когато беше юноша. Бесен, той изскочи от постройката, ядосан на непоследователните жени като цяло и конкретно на една от тях. За един кратък миг Хейзард се вслуша в енергичната музика, която долиташе от бляскавия салон и след това, преценил, че тази вечер вече е преминал границата на добрите маниери, той се прибра в хотела и си легна.
На следващия ден Луси Атънбъроу се радваше на повече внимание от негова страна, отколкото бе обичайно. Той й бе обещал само сутринта, но прекара повече време с нея. Накрая, доста по-късно, когато горещината на следобеда стана поносима и приятната отпуснатост на добре прекарания ден налегна обитателите на стая 202, единственият абсароки, който търсеше злато около Даймънд Сити, остави уютното легло и гоилата жена в него и се запъти северно от Вирджиния Сити, към колибата си на билото на планината.
ГЛАВА 4
Следващите седмици преминаха в непрекъснат тежък труд. Хейзард ставаше с първите лъчи на изгрева, строеше улеи и дренажи, копаеше и взривяваше все по-дълбоко в минния процеп, който бе издълбал в хълма. Той хапваше набързо по пладне и продължаваше да работи до залез слънце. Тялото му, което се отличаваше със здравата си мускулатура с ярко изразен релеф вследствие на годините упорити упражнения, сега придоби нова издръжливост. Суровият режим продължаваше ден след ден. В края на дългия работен ден Хейзард обикновено беше толкова изтощен, че дори не можеше да мисли, искаше само да си легне, нямаше място за съзерцателни размишления. Но в кратките случаи, когато му трябваха повече от тридесет секунди, за да заспи, в съзнанието му се явяваше неканен образът на жената с огненочервена коса, кожа с цвят на праскова, облечена в кремава коприна.