Изведнъж мисълта за неприкритото и добре обмислено жертвоприношение на „Бул Майнинг“ взе връх над страстта. И също толкова внезапно, той осъзна, че не желае да бъде подкупван. Като пое въздух насечено и рязко, използвайки всяка частичка от самообладанието, втъкано в духа му от суровото възпитание на абсароките, Хейзард се отърси от надделяващите в него емоции, които го тласкаха към тази жена, подхвърлена умишлено в ръцете му, освободи врата си от ръцете й и отстъпи назад.
Той се обърна, измина няколкото крачки, делящи го до неговия стол и седна, опитвайки се с цялата мощ на непреклонната си воля да се концентрира върху нещо различно от страстта, тласкаща го към тази жена.
Почувствал за миг студ и празнота, Хейзард се отдалечи. Блейз, с очи, замъглени от удоволствието на един непознат копнеж, пулсиращ в съзнанието й, не бе престанала не само да мисли, но и да действа.
— Върни се — умолително прошепна тя. Сетивата на нейното пробудило се тяло се бяха устремили към едно неуловимо очарование и без да знае защо се чувства точно така при допира на Хейзард, тя искаше само да получи това, което той се канеше да й даде.
Хейзард не отговори. Чуваше се само насеченият му рязък дъх, идващ от дълбините на гърдите му, освободени сега от първоначалното задушаващо усещане. Той се надигна неспокойно от стола си с раздразнена гримаса, но остана на мястото си, вкопчен здраво в обзелия го отрезвяващ импулс.
Въпреки своето невинно незнание, Блейз разбираше че той не искаше да спира. Нещо го бе принудило да се отдръпне. С вродената си женска интуиция тя разбираше, че би могла да преодолее тази съпротива.
В този миг в нея надделя разглезената, сприхавата и надменната мис Брадок, на която не бе отказвано нищо в живота.
— Ела при мен — повтори тя, този път със засегнато честолюбие, незнаеща какво значи да си отхвърлен. — Искам да те почувствам… — изречението й остана недовършено.
Колебаещият се мозък на Хейзард довърши мисълта и ръката му, отпусната на грубия плот на масата, потръпна конвулсивно.
— Добре ще е да си вървиш — изръмжа той. — Просто се разкарай, по дяволите — добави дрезгаво той, обърнал твърдо гръб на всички етични и неетични вълнения.
Хейзард чу как токчетата на ботушите й изтракаха на пода и се стегна, ставите на пръстите се очертаха на фона на смуглата му кожа. Споменът за нея, опряна с гръб до стената, гола до кръста, с гърди, надигащи се нежно под дланите му, топлите й очи, блеснали от копнеж по него — цялото това ярко видение допринесе с още няколко сантиметра към възбудата му.
— Не искам да си вървя още — прошепна меко тя като младо момиче, стремящо се към нещо, което не му се полага. Тонът й беше твърд и той се зачуди за миг дали тя наистина не е проститутка, а млада дама изпаднала в недостойно положение.
Неговото раздвоение бе прекъснато драматично в следващия миг, тъй като тя докосна косата му.
Блейз усети как той възвръща спокойствието си след първоначалния съкрушителен шок. Нейните малки пръсти се спуснаха по буйната му черна коса. Хейзард замръзна неподвижен, а дъхът му почти замря. След това ръката й тръгна надолу към рамото, с гореща длан, опряна леко по тялото му и той усети как в отговор на това го завладява сексуална възбуда. Хейзард не бе вече в състояние да повярва, че това е подкупване. Всичко, за което можеше да си мисли, беше как дългите й крака се увиват около него.
Блейз се вгледа в бледите си пръсти, легнали върху кожата му — женствената ранимост върху смугла мъжка сила. След това тя видя как Хейзард Блек започна несъзнателно отново да диша и почувства как кожата му се раздвижи. Дали щеше да боли, помисли си тя за пръв път в живота си. Би ли могла да поеме цялата тази завладяваща сила и да си остане същата? С какво я привличаше този груб мъж, който владееше изтънчения допир на изискан благородник?
Хейзард винаги се бе гордял със сполучливия си избор — неговият чар и грациозност му бяха предоставяли неизменно възможността да избира. Той умееше да казва „не“ на жените, които не желаеше. А сега не трябваше да я докосва, особено нея. Точно затова я бяха изпратили при него. Така щеше да падне в неумелата им клопка почти без съпротива. Трябваше да й каже „не“ и да я отпрати.
За цели пет секунди всички споменати основания да й откаже се съпротивляваха срещу възбуждащия й допир. Размишленията му звучаха убедително, но после нейната длан се спусна по гърба му и целият му механизъм на усещане, мислене и действие потръпващ се предаде на тази малка ръка. Той остана абсолютно безмълвен, разтърсен от агонията на разума си, докато помитащото всичко желание в слабините му, незачитащо никакви скрупули, го принуди да реагира. Той се обърна рязко и погледна към нея. След това се изправи изведнъж и направи две крачки, притискайки гърба й към стената. Едната му ръка се повдигна и легна върху лявото й рамо. Другата му ръка тръгна лениво нагоре и се спря на дясното й ухо. Той се наведе към нея така, че топлината на тялото му окъпа нейните изострени сетива, и каза тихо и внимателно: