Омагьосаният й поглед не се бе откъснал от мъжественото доказателство за неговото желание. Голото й тяло беше все така неподвижно, ако не се брои едно леко потръпване. Нима й се струваше невъзможно да продължи след всичко това? Дали, въпреки че й бе заповядано, да преспи с един индианец бе повече от това, което би могла да понесе, макар да изглеждаше възбудена? Нямаше ли някакви предразсъдъци, неизвестни дори на нейния покровител, които да й пречат да направи последната стъпка? Тези догадки доведоха взривоопасния му темперамент до неговата критична точка.
Господи, ето ти на, развратница с повече скрупули от коя да е бяла жена, която познаваше. Ако не му беше така неприятно, сигурно би го намерил за забавно. Нейните страхове го дразнеха, обиждаха го. Можеше, разбира се, да я изнасили. Никой нямаше да го спре. Пък и с нейната професия това едва ли щеше да е новост за нея. Но той никога не бе изнасилвал жена и дори толкова ядосан не намираше тази възможност за привлекателна.
По дяволите, не бе закъсал чак дотам за жена. Нека си върви тая пачавра. Поемайки дълбоко въздух, за да потисне непоносимата възбуда, той каза с неочаквано стържещ за мекия си глас тембър:
— Да сложим край на тоя цирк. Обличай се и се махай. Кажи им, че си опитала. И бездруго си имам работа.
Хвърляйки се обратно в леглото, той чу едно тихо „не“. Повдигнал учудено красивите си вежди, той спря тъмните си очи на прекрасната жена с разбъркана червеникавокафява коса, спускаща се свободно върху бледите й рамена, и забеляза с окото си на познавач, че розовите връхчета на гърдите й са все така напрегнати, а малките й ръце са стиснати в юмруци отстрани до тялото й.
Нима заповедта бе така неумолима? Възможно ли беше да не може да се върне, преди да се е любила с него? Дали се боеше от своя покровител не по-малко отколкото от него? Изведнъж бе станала толкова уязвима и изплашена.
— О, мътните го взели — промърмори той, а след това се протегна и докосна ръката й. Стройните му пръсти се вплетоха в нейните и той я приближи към себе си.
— Съжалявам, че те принуждават да правиш това. Напълно безсмислено е. Наистина. — Дълбокият му тих глас беше учтив, с приятен тембър и като цяло несъмнено цивилизован.
Блейз Брадок, която се гордееше със самообладанието си и чиято репутация в бостънското висше общество надхвърляше обичайните женски достойнства, се почувства унизена и усети как сълзите напират в очите й.
Хейзард забеляза този блясък, забеляза как устните й се изкривиха, прехвърли дългите си крака през ръба на кушетката и я взе на коленете си.
— Всичко свърши. Не плачи — успокои я той дрезгаво. — Те няма да ти сторят нищо, не се бой. Едва ли са си мислили сериозно, че ще постигнат нещо. — Ръцете му я галеха нежно, така както малко момче успокоява изплашено пале.
— Не е това — каза едва чуто Блейз, задъхана, със сълзи, стичащи се по страните й. Как би могла да обясни всички объркани чувства в съзнанието си, както и неописуемото усещане, че ще загуби разума си. Не някакви си представители на минна компания бяха причината за сълзите и нервната й криза, тя не се страхуваше от тях. Това, което я плашеше, бе непознатата бездна, на чийто ръб едва успяваше да се задържи, прагът на удоволствията на любовта, който я караше да изтръпва от непреодолим копнеж, това, че желаеше този мъж, но начин, непознат досега за нея.
— А какво тогава? Кажи ми. — Тонът му бе внимателен, но предпазлив, проникнат от същия нюанс на сдържаност, който беше характерен за всяко негово действие. Той я бе опрял до топлите си гърди, а ръцете му я успокояваха отнесено.
— Прекалено объркано е — отвърна Блейз с обезсърчена въздишка. Главата й се отпусна на рамото му, а огнената й коса се разля по ръката му. После с една лека въздишка се отрони и последната частичка от благонравната нерешителност на Блейз. Тя никога не се бе чувствала така невероятно, никога преди не я бе обливало такова топло удоволствие, никога не бе усещала съзнателно всеки тръпнещ нерв по тялото си.
Хейзард, чул леката въздишка и усетил главата й върху рамото си, се стегна за миг. Те означаваха, че тя се е предала и той го знаеше. И сега какво? Доколко бе важно за него да загърби плътските си страсти и да устои на съблазънта? Нямаше ли да е по-просто да я облече, да я изведе през вратата и да осуети първоначалните й намерения, които нямаха нищо общо с нейното желание? В този миг топлите й устни се плъзнаха по гърлото му в лека възбуждаща милувка. По някаква необяснима причина тя бе променила намерението си. Несигурността все още обуздаваше рефлексите му, тъй като съзнанието за измамния характер на ситуацията бе направил обичайното му поведение по-сдържано. Тук не ставаше въпрос просто за секс и удоволствие. Всичко бе нагласено, грубо спазарено. По дяволите… не знаеше какво да прави.