Ухаещата коса на Блейз се отметна прошумоляващо и тя вдигна глава от рамото му. Пръстите й си играеха леко с широките му гърди, спуснаха се бавно надолу около торса му с кратко колебание при талията, където започваха кожените му гамаши.
Светът спря своя ход за миг.
Изведнъж ръката й се плъзна под колана на гамашите към пулсиращата му мъжественост, притисната към кожената материя и Хейзард пое свистящата глътка въздух.
— Целуни ме — въздъхна нежно Блейз, поднесла свежестта на лицето си.
За миг всичко — златото, подкупът, обстоятелствата, бе преценено и отхвърлено и Хейзард знаеше какво точно ще направи. Той я сложи на леглото и събу гамашите и мокасините си. След това развърза прибрания в канията нож и го остави така, че да му е подръка.
Леглото бе малко и тясно, правено само за един човек. Силното му коляно разбърка постелките, а когато към него се прибави и тежестта на тялото му, пружините запротестираха. Матракът почти се опря в земята, когато той я притегли под себе си и разтвори широко краката й. Устните му се впиха в нейните жадно и алчно и докато се наслаждаваше на сладостта им, неговата набъбнала мъжественост се притисна към очакващата й топлина по-ниско. Преминал през встъпленията, лишен от целия самоконтрол, който притежаваше, той насочи проникването си с ръка, както бе необходимо, и бе изумен, когато усети, че плъзгащото му напредване срещна неочаквана преграда. Невъзможно, помисли си той, усещайки нежното движение на бедрата й. Проникна напред в задъхано очакване и тя изстена леко, а движението му бе спряно на същото място. Невъзможно или не, не бе за вярване, но в ръцете му лежеше девственица. Шокиран, той запази неподвижно равновесие за част от секундата, а след това се просна вцепенен до нея. Какво бе направил, за да бъде така иронично опроверган, помисли си той, проклинайки тихо всяко божество или дух във вселената.
— Защо спря? — прошепна отчаяно Блейз с гореща ръка върху рамото му. Тя усещаше само как дъхът й е заседнал в гърлото и опиянена от усещането, знаеше само, че трябва да го има.
Той се извъртя рязко и избухна:
— Ти си девствена!
— Това да не би да е считано за грях в твоята култура? — Сините й очи го гледаха невинно, но под дългите й клепки гореше страст.
— Не — тихо отвърна той, като си мислеше колко необременяваща беше културата на враните по отношение на любовта.
Устните й направиха недвусмислено движение, старо като света.
— Тогава?
— Мили Боже — отвърна той, докато страстта го пронизваше. — Къде, за Бога, са те открили? — С всички тия мъжкари във Вирджиния не му се вярваше, че още са останали девственици.
— От Бостън съм — каза спокойно тя. — Това притеснява ли те? — И тя се протегна да докосне мъжа, да разпали огъня, който бушуваше дълбоко в нея.
Той се отдръпна от нея.
— На колко години си, по дяволите? — попита той с подозрение, като се опитваше да не я гледа, така подканяща и достъпна, със златисточервеникава коса, пръсната по възглавницата му. Въпреки че тялото й беше на жена… Господи, девственица? Едва ли беше на кой знае каква възраст.
— На колкото трябва — прошепна Блейз, а ръката й се плъзна надолу към бедрото му. Искаше го отчаяно, а тя винаги бе успявала да получи това, което искаше.
Пръстите му сграбчиха китката й и я спряха.
— Отговори ми, по дяволите.
— На деветнадесет съм.
На колкото трябва, повтори пулсиращата му мъжественост. На колкото трябва, отекна страстното му желание. Мислех, че не си падаш по девствениците, обади се мрачно здравият му разум.
Блейз се протегна, за да захапе устните му. Топлото й езиче се вмъкна страстно в устата му и пръстите му освободиха китката й. Той изръмжа, сграбчи я здраво за рамената, осъзнал, че няма да може да й устои и усетил сред бесните удари на сърцето, че времето, през което се бе противил, беше отминало. С усещането, че е теглен неудържимо от водовъртеж, той прошепна, все още владеейки се:
— Сигурна ли си?
Тя кимна с лице на няколко сантиметра от неговото. Очите й бяха пламнали така, че можеше да усети топлината, която излъчваха.
— Надявам се, че няма да съжалявам после за това — въздъхна той, надвесвайки се над нея. Това е то, реши той през знойната страст, обхванала тялото му. Нечия разглезена любимка се опитваше да вкуси от екзотичния забранен плод и след като й бе дал три възможности да си тръгне, проклет да бъде, ако не изпълни разглезеното й желание. Отхвърляйки всички угризения и отговорности благодарение на сексуалния си апетит, раздразнен още по-силно от мис Брадок, Джон Хейзард Блек реши, че някои неща в живота трябва просто да се случат и се приготви да се заеме с това, което обикновено му се отдаваше толкова добре.