Нейната бездиханна устременост сега му принадлежеше. Той проникна навътре нито грубо, нито нежно, решително. Тя извика, задъхана и стресната. И всичко свърши. Устните на Хейзард заглушиха вика й с нежни целувки. Той й шепнеше успокояващо с нежния изговор на своя народ, застанал неподвижен, докато любовните думи я обливаха. След уталожваща пауза той започна да се движи в нея, удовлетворяваше желанията й, глезеше я, напредваше сантиметър по сантиметър, отдръпваше се внимателно и започваше отново, докато тя го прие напълно е вече не искаше да го пусне. Сега девствената мис Брадок издаваше леки стонове и кратки въздишки от удоволствие, окуражавайки го да напредва с интуитивен усет и здраво вкопчени ръце.
— Сега вече не те ли боли? — прошепна Хейзард до ухото й.
— Винаги ли е толкова хубаво? — попита тя с щастлива въздишка.
Получил отговор на въпроса си, той отново се оттегли достатъчно, за да я накара да се почувства отново „хубаво“, после отново и… отново, докато желанието й стана неудържимо. Вече нямаше свян, боязливост или колебание. Тя се бе вкопчила в него, бе приела формата на тялото му, движеше бедрата си така, че да го примами още по-надълбоко. Удовлетворявайки желанието й, той проникна бавно и уверено. Нетърпеливо поела неговия ритъм, изпъвайки се нагоре, за да го срещне, с неочаквана хищническа стръв тя бе успяла да го завладее за няколко минути. В изпепеляващото си желание тя бе станала възбуждаща, буйна, неудържима като горски пожар. Любовната им игра не бе като между дама и джентълмен, тя беше бездиханна, пламенна, вкопчена, болезнена, съгрешаваща, неприличаща на нищо, което той бе изпитвал преди. Когато те се докосваха, сякаш целият свят се срутваше и оставаше само необуздана, неутолима страст. И накрая, щом усети, че удоволствието се надига осезаемо, той настъпи рязко, за да посрещне нейния неописуем пулсиращ спазъм.
Секунди по-късно, опрян на лакътя си с цялата си тежест, окъпан в пот, задъхан, той възстановяваше дишането си, за да проговори.
— Б-сиу биа — невероятна жена — прошепна той, целувайки леко поруменелите й бузи. Въпреки че бе достигнал своята кулминация, белегът на пола му все още не преставаше да я иска. Неподвижен, но все още втвърден, той почиваше в девственото й предверие. Блейз се раздвижи леко и протегна ръка, за да докосне лицето му. Прокара нежния си пръст по стегнатата му буза и въздъхна доволно. След това ръцете й се плъзнаха надолу по гърба му, притискайки го по-близо до себе си и на лицето й се изписа красноречива усмивка.
— Искам още — дръзко заяви тя, добила вяра в собствените си сили.
— Не знаеш ли — отвърна той, също така усмихнат, — повечето мъже не са така издръжливи като жените.
— И въпреки това аз те усещам. Пък и ти не си като повечето мъже, нали? — Тя измърка фразата си с гърлен глас като лъвица. — Искам те, сега.
— Тези неща не винаги стават по команда, мис Брадок. Имаш още много да учиш.
Кристалните й очи го преценяваха спокойно.
— Научи ме — прошепна тя и вдигна устните си към неговите. Това беше жадна, яростна, натрапчива целувка. През следващия час те се отдадоха на своята разрушителна страст, веднъж с неутолима ярост, после със сладостна нежност, но винаги, що се отнасяше до Хейзард, с острото критично внимание на познавача. Тази бляскава, одухотворена жена се надигаше в ръцете му неудържимо и страстно, докато накрая бе задоволена.
Хейзард легна на една страна на леглото, придържайки Блейз близо до себе си. Устните му докосваха разбърканото море от огненочервени къдрици.
— Ти си адски добър бизнесмен — подразни я леко той. — Ако „Бул Майнинг“ реши да вкара този метод на преговори в сериозен ход, нищо чудно всеки да почне да продава.
Тя прошепна сънено до извивката на рамото му:
— Бих говорила само с теб.
— Твоят начин на общуване е неустоим, мис Брадок.
— Блейз — предложи тя, напълно омагьосана от усещането за него, от вкуса и аромата му. — Вината е изцяло твоя, мистър Блек. Някой някога да ти е споменавал колко си умел в прелъстяването?
Той си спести скромно отговора.
Повдигнала сънените си очи, тя погледна изпод дългите си клепки шеговитото му изражение.
— Е… казвали ли са ти? — настоя меко тя.
— Да — каза той и се усмихна отстъпчиво на непринудения й въпрос.
— О — отвърна тя тихо и сепнато, осъзнала изведнъж, след като срещна дяволития поглед на Хейзард, че е била наивна. Раздразнена от неподходящия си ход, тя бързо смени темата.