Джон Хейзард Блек не се бави много, преди да извести мъжете в подножието на хълма, въоръжените мъже, алчни за земята или кръвта му, за своите планове. Изказът му беше точен и недвусмислен, изговорен с глас, отекващ като камбанен звън. Силуетът му се открояваше на фона на изпъстреното небе, мрачен като дявола, убедителен, брутално груб. Нито един човек от групата дори и не помисли да се съмнява в думите му.
— Моят участък не се продава. Ще задържа мис Брадок като заложница, в случай че някой от вас реши сериозно да ме нападне. Ще я убия при първия признак за заплаха. Приятен ден, господа.
Гръмогласните думи, произнесени така, че да се чуят надалече, достигнаха и до колибата и всяка една от тях се впиваше в мозъка на Блейз, сякаш бе нажежена. Не би могъл, помисли си тя, но бързо прецени, че би могъл, и то без проблеми. Как би могъл, бе следващата гневна мисъл. После тя си призна с леко раздразнение, че това би му се сторило безкрайно лесно. Блейз бе станала от леглото и прекосила стаята наполовина, когато той влезе.
— Не! Проклет да си, нямаш право! — извика тя неистово. — Не можеш да ме държиш тук!
Хейзард взе една от памучните си ризи от закачалката и й я подхвърли.
— Не съм те молил за разрешение — тихо каза той, — и ако беше усмирила женската си склонност да се бъркаш — добави той хладно, — нямаше сега да си тук, задържана насила, гола и моя заложница. Каквото и да те води, мис Брадок, ти се намесваш в света на един мъж, бъркаш се в моя живот твърде често. — Гласът му беше развълнуван от усилието да удържи своя трудно контролируем темперамент. — Точно тази натрапчива идея те доведе тук. Не обвинявай мен. Вини себе си.
Отмествайки с усилие погледа си от нейната пищна голота, толкова поразителна, че го караше да се чувства неспокоен, той заповяда сурово:
— Облечи тази риза. Да ме подлудиш ли искаш?!
Плътта й излъчваше сладост и топлина, а прекрасно оформените й гърди, закръглени и все още порозовели от любенето, бяха вирнати нагоре. Гол, потръпващ от гняв, той я намираше лудо, неудържимо привлекателна. Господи, биваше си я. Ядосана, презираща го, надменна и… дяволски съблазнителна. Овладявайки се с мъка, той се смъмри, за да не се хване на примамката й, както вече веднъж бе направил, така леко, когато всичките му принципи бяха изпепелени от едно докосване на устните й. Хейзард се обърна, за да постави карабината си обратно на стойката над вратата.
— Копеле такова! Не можеш да ме държиш като заложница! — изкрещя Блейз с нажежен до бяло гняв. Последва залп от сквернословия, които Хейзард изслуша все така с непреклонно обърнат гръб. — …Не можеш да го направиш — завърши тя задъхана от ярост, застанала вдървено, побледняла, неотстъпчива, стиснала ризата му в едната си ръка, без да може да повярва, че това се случва.
Хейзард се обърна и застана със зловещ блясък в погледа си. както й се стори за малкото разстояние, което ги делеше.
— Боже онази, глупачка такава. Не мога значи? — каза той и се изсмя кратко и неприятно. — Но аз току-що го направих, мис Брадок, я ако позабравиш за миг за необуздания си егоизъм, ще осъзнаеш, че вече не си на изток с татенцето си, неговите приятели и всичките им връзки. Никой тук не може да ми каже дали мога да направя нещо, или не. Така можеш да си умуваш до умопомрачение за кое, как или защо, но докато аз съм от правилната страна на карабината си — каза Хейзард с убедеността на човек, който говори очевидната истина, — аз мога да правя каквото си поискам.
Последва тягостно мълчание. Ето това я дразнеше най-много — неоправданата му самоувереност.
— Баща ми ще те убие — прошепна тя най-накрая, сграбчила ризата така здраво, че ръцете и потръпваха.
— Едва ли… поне ако цени живота ти. Обещах им да те запозная от изключително интересен ъгъл с цевта на карабината си, ако някой се опита да се приближи прекалено близко. — Застрашителният блясък в очите му изведнъж придоби каменна твърдост. — Сега облечи тая риза, по дяволите, потайна, алчна, малка кучко, или ще те изчукам точно където стоиш в момента. Голите жени имат винаги един и същ ефект върху мен. Разбира се — каза Хейзард с подигравателна усмивка, — ти точно затова беше и дошла, не е ли така? Не бих се решил да не зачета бизнес етиката на „Бул Майнинг“. И за колко пъти беше нареждането? Три пъти? Четири? Колко би трябвало да струва моят парцел?