Блейз бързо нахлузи ризата и започна непохватно да я закопчава под презрителния поглед на тъмните му очи. Когато привърши и бе вече полуоблечена, раздразнен изведнъж от тривиалния спор, Хейзард каза:
— Тъй като и бездруго оставаш, ще можем да поспорим за броя по-късно. Сега бихме могли да уточним правилата. Аз прекарвам по-голямата част от времето си навън…
Лицето на Блейз беше решително.
— Ще избягам.
— Вероятно не си забелязала — отбеляза безстрастно Хейзард, — но на вратата има ключалка. Ако започнеш да създаваш проблеми, ще те заключа.
— Не би го направил — рязко отсече тя, все още смаяна от мисълта за пленничеството.
Той въздъхна и бавно и тихо преброи до десет.
— Бих и ще го направя, ако се опиташ да избягаш.
— Не виждам как би могъл да ме задържиш — отвърна Блейз презрително. Светът се бе въртял по нейна воля, управляван от прищевките й през последните деветнадесет години.
Хейзард я прецени за миг със студен, безстрастен поглед.
— Тогава въображението ти е необичайно бедно. Знам доста начини да те задържа, мис Брадок, и няколко от тях не са особено приятни. Няма да навлизам в подробности. Бих могъл да попреча на храносмилането ти.
— Би обидил една дама? — въздъхна тя изумена.
— Извини ме, разбира се — каза Хейзард с иронична учтивост, — но не си спомням да съм те канил. При тези условия от теб зависи как ще се отнасям. Искам заповедите ми да бъдат изпълнявани, това е всичко.
— Ти си един проклет жалък тиранин. — Всяка отделна дума бе произнесена ударно и бе изпълнена със студенина.
— Не — каза той, въздържайки се и въздъхна тихо, — аз съм просто един мъж, който се опитва да си гледа работата. Мисля, че думи като „жалък“ и „тиранин“ подхождат по-скоро на „Бул Майнинг“ с техните дребни мръсотийки и аристократични порочета. Но на икономически теми ще спорим някой друг път. Сега всичките ми вечери ще са свободни — гласът му стана безстрастен и равен, — очаквам ти да се заемеш с готвенето, прането и поддържането на колибата в някакъв минимален ред.
— Ти да не си откачил? Аз не съм слугиня! — Целият й житейски опит, основан на привилегиите на богатите, отекна в думите й.
— Ако не го направиш — за миг гласът му придоби остра нотка и излезе извън границите на овладения, отмерен тон, — ще те накарам много да съжаляваш. Ако ще ми се мотаеш из краката, то поне бъди полезна — ледените му мрачни очи се впериха отново в бледата й оскърбена красота, — по всички възможни начини…
Блейз се стегна, не обърна внимание на намека и каза бойко:
— Аз не мога да готвя. Не знам как се пере или чисти. Знам единствено как се поднася шери или коняк и как се поддържа разговор.
— А, добре — каза непринудено Хейзард, — така поне ще бъдем приятно подпийнали, докато ти усвоиш същината на домакинските умения. Сигурен съм, че рано или късно ще се справиш. Междувременно може би ще е уместно да поръчам каса коняк.
Тя погледна свирепо арогантния мъж.
— Наистина ли възнамеряваш да ме държиш тук?
Джон Хейзард Блек кимна.
— И колко дълго? — попита грубо тя.
— Колкото се окаже необходимо, за да успея да убедя проклетата компания, че сериозно не смятам да продавам — каза спокойно той.
Твърдо и светкавично като рикошет, тя му изкрещя в отговор:
— Мразя те, жалък дивак такъв. Всичко, което казват за индианците, е вярно, Ти нямаш нито чест, нито достойнство. — Блейз, която никога не бе отстъпвала иди проявявала слабост, сега вече раздразнена от пленничеството си, позволи на темперамента си да вземе безусловен връх. — Ти си жесток… варварин. Иска ми се да избият всеки…
Хейзард слушаше. В очите му заблестя ярост около пет разяждащи секунди. Преди да се озове върху нея с пръсти, впити в раменете и като стоманени нокти.
— Можеш да си ме мразиш колкото поискаш — гласът му проскърца огорчено, — но няма да ти позволя да обиждаш народа ми с унизителни епитети. Само в моето малко племе има повече чест и достойнство отколкото в целите съединени щати. Моите хора защитават стойностите й убежденията си всеки ден с риск за живота си. Вие, страхливци такива, само рушите и опошлявате всичко, до което се докоснете. — Той дишаше тежко, тъмните му очи бяха невероятно студени, безжизнени, демонстриращи отвращението му. — А ти, развратена, разглезена кучко, ме чуй, добре ме чуй — той продължи грубо, забързано й неудържимо, подтикван от потиснатия гняв, — ще правиш това, което ти се каже, когато ти се каже. И ако чуя само още една презрителна думичка за моя народ — неочаквано гласът му си възвърна обичайната ледена ирония, — така ще напляскам прекрасното ти дупе, че няма да можеш да седнеш на него цяла седмица или дори повече.