— Кой? — Изправен вълк вече се питаше дали един малък конен отряд не може да реши проблема някоя вечер.
Хейзард познаваше хода на мислите му. В края на краищата обикновено това беше начинът да се разправят с враговете си.
— Прекалено много са и са прекалено влиятелни, Изправен вълк. През последните няколко месеца инвеститори от Изтока пръскат пари като слама, за да заграбят златото тук.
— Ще стане ли? Това със заложницата?
Хейзард сви рамене.
— Жълтооките са плъзнали навсякъде като мравки. Всяка седмица пристигат все нови вагони с тях. Нямам друг избор.
— Твърдо ли си решен да не продаваш?
— А защо да го правя? Само защото имат повече пари от мен? Открил съм обещаваща жила. Не виждам смисъл да им я набутвам в ръцете. И бездруго имат доста инвестиции в тази област, ще преживеят загубата на парцела. — Той се усмихна леко. — Не че хората като тях са свикнали да го правят. Но, по дяволите, златото тук може да текне след седмици или дори след дни, особено ако успея да налучкам някой сериозен страничен залеж.
— Трябвали ти помощ?
— За кое по-точно? — подразни го Хейзард. Настроението му се бе оправило от познатото присъствие на Изправен вълк, от усещането за дома, което той винаги донасяше със себе си.
Изправен вълк се засмя.
— Нали знаеш, когато на боровете им окапят листата… Не, имах предвид няколко поста. Можем да ги поставим наоколо.
— Не си виждал новата ми играчка.
— И друга ли има освен нея?
Хейзард се изсмя високо на присъщата на Изправен вълк похотливост. Отекналият звук събуди Блейз. Тя погледна непознатия индианец и изкрещя. Хейзард се запъти към нея и направи успокояващ жест с ръка. Едва тогава нейните изплашени очи се насочиха към стройната фигура на Хейзард и шокът премина в успокоение от разпознаването.
— Той е приятел — каза Хейзард, придърпвайки собственически леката завивка над раменете й. — Не се бой.
Това беше едно несъзнателно движение, което веднага напомни на Изправен вълк за Гарваново крило отпреди години. Хейзард се бе отнесъл към нея по същия загрижен начин. А той оттогава не го бе виждал да се държи така.
— Заспивай — каза нежно Хейзард. — Ние ще излезем навън.
Той подхвана Изправен вълк за ръката и го поведе към входа. След като затвори вратата и внимателно я залости, той посочи една тясна пътека между боровете. След като продължиха около стотина метра нагоре в планината по просеката източно от колибата, Хейзард се изкачи на малка тераса, изсечена в скалата, посочи към някакво огнестрелно оръжие и отбеляза:
— Последен модел, стреля с медни 58-милиметрови патрони за автоматичен огън, с възможност да бъде заредена по време на стрелба. Неразсеяна стрелба до петстотин метра… Мога да задържа всекиго далеч от парцела си.
— Как я наричах? — попита Изправен вълк, гледайки с възхищение дулото на оръжието, поставено на оръжеен станок.
— Гатлингова пушка.
— Откъде я намери?
— Мой приятел от университета познава един офицер от техническия отдел на Уошингтънския арсенал.
— И ти я дадоха ей така?
— Още не е сериозно изпробвана. В интерес на истината, много от тестовете не протекоха особено успешно. Нито един от по-старите офицери не я подкрепи.
— А ти виждал ли си я в действие? Работи ли въобще?
— Роузкранс използва няколко от тия при една от офанзивите си. Когато я видях при Бургесвил, тя покоси цяла кавалерийска бригада.
— Е, как ги уговори да ти я изпратят тук?
— Моят приятел убедил познатия си офицер да преправи заповедта за доставка. Фасулска работа, те я докараха до крайната гара извън Омаха, а аз я превозих дотук.
— Искаш да кажеш, че не си платил за нея? — Изправен вълк се усмихна, отчитайки нехайната щедрост на американското правителство.
— Да речем, че просто я приех като малко обезщетение за мизерната си заплата на действащ офицер.
— Трябвало е да вземеш повече — укори го леко Изправен вълк. Прагматичният му ум вече изчисляваше ефекта, който би имала появата на такова оръжие.
— Не си мисли, че не съм опитал — отвърна Хейзард. — Няма да ми стигне животът да се отплатя дори само за тая.
— Колко амуниции имаш? — попита Изправен вълк, осъзнаващ добре, че набавянето на достатъчно амуниции винаги е било проблем за индианските племена.
— В изобилие.
— Ще свърши чудесна работа срещу Дакота.
— Щом златото потече, ще я занесем в бивака.
— Как успя да я докараш чак дотук?
— Изтеглихме я на ръце.
— И какво каза на хората, че има в сандъка?
— Минна екипировка. Всички са свикнали с това. Пристига с тонове по сушата или по Мисури.
— Изглеждаш ми добре подготвен.