— Не е нужно да правиш това… — Блейз спря, защото не беше сигурна как точно да се обърне към него.
— Джими, мадам, Джими Пернел — уточни момчето, поставяйки умело солта и пипера в центъра на масата.
— Няма нужда — започна пак Блейз, като наблюдаваше неговите плавни, сигурни движения. Той събра всички използвани съдове в края на чамовата маса.
— Той ми каза да го направя, мадам — отговори Джими и се протегна за ваната за чинии, окачена на един пирон до огнището. — Освен това ми каза да ви помогна за обяда.
— Той плаща ли ти? — Блейз беше удивена от безпогрешността на движенията му. В момента той подклаждаше огнището, след като бе проверил водата в резервоара.
— А, естествено, мадам — отвърна той, оставяйки за миг заниманието си. — Хейзард винаги плаща много добре. Мама му пере и глади ризите. Плаща й по пет долара на парче. А сестра ми Аби му преписва някои от новите закони за петак на дума. Само бебето още не може да заработва пари, но Хейзард казва, че то заслужава възнаграждение дори само за това, че му се усмихва и го развеселява. Той дава пари и за Джоуи всяка седмица и мама купува с тях още храна. Няма защо да се безпокоите, мадам. Хейзард е най-добрият.
Я виж, помисли си Блейз, усмихвайки се в себе си, какъв мил пример за геройско милосърдие, и какво сериозно месечно охарчване за Хейзард.
— А на вас, мадам, колко ви плаща за работата, която вършите?
— Ами, още не сме говорили за това.
Джими хвърли един поглед на необичайния безпорядък и добронамерено отбеляза:
— Когато посвикнете с нещата тук, сигурен съм, че ще започне да ви плаща много добре, точно както плаща на всички. Мама казва, че е благороден като принц. Така си е. И по-чист от всеки мъж, когото е срещала.
— Разбирам — каза Блейз на момчето, което навиваше делово ръкавите на домашно ушитата си риза, — неговото племе имало някакъв обичай за къпането.
— Не съм чувал за това, мадам, но мама казва, че след като създал Хейзард, Господ изхвърлил калъпа. Няма друг като него.
Тръпка на негодувание премина през Блейз. Това звучеше така, сякаш майката на Джими се ползваше от специални привилегии в благосклонността на героя.
— На колко години е майка ти? — попита тя с привидно безразличие.
— Стара е — заяви Джими по начина, по който децата говореха за всеки по-възрастен от дванадесет години. Отправил поглед към подредените вани за чинии, той добави:
— Сигурно има доста годинки над вашите, мадам. Искате ли да ви покажа как се мият чиниите? Хейзард казва, че не можете да правите нищо. Аз мога да ви покажа. — Предложението беше напълно искрено, без следа от отрицателно отношение.
— Благодаря ти — отвърна Блейз с усмивка. — Много мило от твоя страна.
— Не се обиждайте, мадам — каза той, оглеждайки обърнатата с главата нагоре колиба, — но какво точно можете да правите?
— Боя се, че в образованието ми са пропуснали, тоя тип умения.
— Е, не се притеснявайте изобщо — успокои я той още веднъж, — аз ще ви помогна във всичко.
— Благодаря ти, Джими. С удоволствие ще се възползвам. — Неговата детска прямота я очароваше и тя му се усмихна още веднъж. — Сега ми кажи, с какво трябва да започна?
— Да напълните до половина тези две вани от резервоара на огнището. Аз ще донеса студената вода и после ще ви покажа как се мият чиниите.
Той миеше чиниите, а тя ги подсушаваше с красиво украсените кърпи, избродирани от майка му и сестра му. Вгледана за миг в едно изящно цвете на кърпата, Блейз реши, че и тя би искала да се научи да бродира. Почувствала бе някак особено не на място в средата на хора, свързани от топло приятелство.
След като всички чинии бяха измити, Джими събра остатъците от натрошените съдове със забележително търпение. Той бе видял как веднъж майка му бе разбила една чиния в стената и после бе избухнала в плач, около година след като бе умрял баща му. Джими разбираше, че когато възрастните потрошат толкова много съдове, нещо не е наред. Така че, без да отрони дума, той събра парченцата, сложи ги в една стара кутия и ги изнесе навън.
— Мисля — каза той, когато се върна, усмихвайки се одобрително на опита на Блейз да оправи леглото, — че е време да се занимаем с обяда, защото Хейзард каза, че ще се върне точно в дванадесет.
Той беше много по-добър учител от Хейзард, защото беше и много по-добър готвач.
— От мама съм се учил — каза той, когато Блейз го похвали. Той забърка една доза бисквити така, сякаш това беше съвсем елементарна работа. — Сложете малко брашно на масата и аз ще ви покажа как да ги оформите. Огънят добре ли върви?