— А вие? — поинтересува се Янси с очевидна ирония в гласа си.
Милисент бе прекарала живота си в култивиране на нюансите в поведението на типичната дама от Юга.
— Защо питате, мистър Страхан? — смъмри го тя с точно премерена доза оскърбление в гласа си. — Аз съм нейна майка. Нужно ли е да ви го напомням?
— Моля да ми простите, мадам — отвърна Янси с очи, лишени от емоция, досущ като нейните, — аз просто съм загрижен за собствеността на Полковника. Затова не можах да се овладея за миг. — Тонът му отразяваше доза разкаяние, съответстваща на нейната засегнатост. Двамата бяха като актьори, изпълняващи изключително благоприлични роли, докато мислите им се въртят около светските ангажименти от предстоящата вечер. Сложното преплитане на лицемерни поведенчески трикове се бе превърнало в тяхна втора природа. Всеки от тях знаеше отношението на другия към дъщерята на полковника и неговите пари, но играта включваше определен набор от правила.
В края на краищата те щяха да се споразумеят. Въпросът бе единствено в това пазарлъците да бъдат проведени с необходимото благоприличие. Непризнатото им заговорничене се проточи до вечеря, което, според слугите на Брадок, бе започнало да се превръща в зачестила, макар и гнусна традиция.
ГЛАВА 13
Хейзард се събуди след втора прекарана безсънна нощ в леглото си от бизонски кожи и застави умореното си тяло да се изправи. Той се протегна лениво, реакцията на всяко мускулче по тялото му закъсняваше поне с част от секундата. Днес, помисли си той, едва ли ще е добър ден за неприятности. Тялото и съзнанието у бяха трудноподвижни от умората, а присъствието на Блейз изпълваше мислите му с изключително вредни за неговата съвест идеи.
Той се измъкна тихо от колибата без да я буди и закрачи към езерцето. Утрото му напомняше за неговото детство — свежо, слънчево, с лек ветрец, промъкващ се между листата на трепетликите. За един кратък миг той усети копнеж по оная невинност, по времето, когато само неговото племе населяваше тези земи, по очакването на някакво детско удоволствие — надбягване с коне или пък игра на пръчки, с нищо по-неотложно за деня от обичайните момчешки надпревари между приятели.
Застанал на мъхестия бряг, той въздъхна и носталгията се разсея. Слънцето все още изгряваше, изпълнено с живот и огромно, над все същия каменист, насечен планински пейзаж. Но нищо друго вече не беше същото. Неговият народ се бе преселил на север от планините, където бледоликите все още не бяха дошли да търсят злато или пък само опитваха ралата си в планинските долини. Но неговата невинност се бе изгубила още преди жълтооките да се появят в живота му. И сега той се прегърбваше от труд като роба, в който Блейз твърдеше, че я е превърнал, прегърбваше се в мрачния подземен свят с надеждата, че така ще спаси своя народ от участта на другите прогонени от настъплението на белия човек. В златото бе решението. Универсалното решение на всеки проблем. Е, на почти всеки проблем, иронично си помисли той. Златото не можеше да му помогне в надделяващата над волята му страст към неговата своенравна компаньонка. Той, естествено, знаеше какво би решило проблема… Хвърли се рязко в езерцето, надявайки се, че ледената вода ще промени за малко плътската насоченост на мислите му.
Когато Блейз се събуди един час по-късно, в колибата беше тихо. Отвън долитаха единствено птичите трели. Отмятайки одеялото, тя седна в леглото и погледът й се плъзна из малката стая. Той вече бе излязъл. След него бяха останали мокрите отпечатъци по студения дъсчен под, напомнящи за утринното му къпане, и остатъците от приготвянето на сандвичите по масата. Следите от неговото присъствие неочаквано я стоплиха и това, че изпитва такава привързаност към него, я разстрои. До този момент тя бе определяла отношението си към Джон Хейзард Блек като очевидно и единствено основано на секса. Искаше да му се наслаждава като на нова дрънкулка, играчка или приятен вкус — чистосърдечно и открито, но без страничните усложнения, като тия, които бяха нападнали сега съзнанието й. Отхвърлила нежеланите, мисли, тя си припомни, че той я използваше и тя използваше него, което според нея си бе честна сделка — заложничество срещу обучение, и така, докато баща й я откупеше. Тя щеше да си спомня през целия си живот за тези дни като за приключение, с трескава възбуда, защото Хейзард я бе дарил за пръв път с несъмнено чувствено удоволствие, което тя нямаше търпение да изпита отново. Недоволна от това, че нейният учител бе престанал своето обучение, сега Блейз замисляше някаква по-хрисима форма на въздействие, тъй като първите й опити бяха пропаднали. Непоколебима и мотивирана от едно свое осъзнато предимство, мис Венеция Брадок от Бийкън Хил се замисли над ключа към преодоляването на необичайната дисциплинираност на Хейзард.