— След дискретно проведеното проучване — той познава всички млади отговорници на складове в града — открил една в магазина на Клайн. Изглежда, се е наложило Джими да убеди своя приятел да продаде вече поръчаната от едно от… ъъъ… работещите момичета в града.
— Значи моделът е куртизански, а? — каза Блейз усмихната. Порцелановите подложки поставени вътре, отзад и отстрани, привлякоха погледа й. Сцените, нарисувани на ваната, макар и митологични, си бяха доста похотливи. — Значи това е видяла майката на Джими.
— Боя се, че да… но това не е всичко.
— Още ли има? — Тя се опита да се удържи да не прихне.
— Само още няколко дребни предмета. Хвърли им един поглед, под парчето ленен плат са.
Повдигайки плата, Блейз ги разгледа с интерес, после се обърна към Хейзард закачливо.
— Ти ли си ги поръчал, или те просто вървят с ваната?
— По-скоро се оказаха тук поради неочаквана поредица от събития. Бях казал на Джими да ти купи две рокли. Предполагах, че ще се зарадваш на възможността да се преоблечеш. — Той въздъхна. — И през ум не ми мина, че добродетелните жени тук — има няколко такива и в Даймънд Сити — сами си шият дрехите. Роклите при Клайн и Бейли, както и при уличните търговци, явно са за… другите жени.
— Майката на Джими вероятно си е помислила, че ще отваряш тук публичен дом — отбеляза весело Блейз, размахвайки едно невероятно творение от лилав сатен и пера. — Ще трябва ли да готвя, когато нося някоя от тия? — Косият й поглед бе изпълнен с подтекст.
Хейзард се спря съвсем на ръба. Забележката, застанала на езика му, беше в пълно съответствие със знойния й поглед.
— Въобще не е нужно да ги носиш — каза той с глас, охладен след нелеката борба за самоконтрол. — Исках Джими да намери нещо от тоя плат с малките цветчета… Май че беше басма, нали така? Нещо удобно.
— Никога не съм носила басма — каза Блейз, стоплена от галантния му опит да й намери „нещо удобно“.
— Не съм си и помислял, че си — съгласи се той, — но не мисля, че тия ще влязат в работа. Ще поръчам отново някой да ти ушие нещо. Ще уточня и материята, ако мислиш, че басмата няма да е подходяща и ще изпратя мерките ти в градчето, когато Джими намине насам.
— Но аз не съм ги запомнила. — Очите й бавно се вдигнаха към неговите. Лицето й беше невероятно красиво на светлината на огъня.
Хейзард отстъпи половин крачка, като че ли това отдръпване щеше да му гарантира сигурност, независимо от нейните подканящи очи.
— Ще намеря някаква връв. Можеш да се измериш с нея.
— Или пък с кожен ремък — предложи тя, предизвикана от непрекъснатото му отдръпване.
— Ще намеря връв — повтори той натъртено. — След като ти донеса малко вода тук горе. — И бързо се измъкна навън. За да устоиш на Блейз Брадок се изискваше особен вид кураж, който той никога не бе развивал у себе си. За него беше нещо ново да казва не на красива жена.
След петнадесет минути казанът, поставен върху огнището, беше напълнен, а след още половин час над водата вече се носеше пара. Отмествайки внимателно тежкия казан от огнището, Хейзард наля топлата вода във ваната. След като я охлади с малко вода от потока, той обясни на Блейз:
— Добави още студена вода, колкото намериш за добре от тези съдове. Знаеш къде е сапунът.
— Много мило от твоя страна. Благодаря ти. — В гласа й нямаше закачка, очите й не проблясваха шеговито. Тя бе искрена, изпълнена с топла благодарност. Бе още по-трудно да й се устои сега, установи той, отколкото когато явно и чувствено му се присмиваше.
Тонът му беше бодър и, поне се надяваше да е така, прагматичен.
— Може би ще искаш да сложиш някое от тия крещящи неща, след като се изкъпеш, поне са чисти. Ще ти намерим нещо по-подходящо след ден или два. — Той несъзнателно бе използвал множествено число. Не го забеляза, но не и Блейз.
Тази вечер той я възбуждаше по начин, който никога досега не бе изпитвала. Ваната, топлата вода, желанието да се съобрази с вкуса й за дрехи, всичко това беше ужасно мило. В чисто физическо отношение той беше едно невероятно създание, но, което бе още по-забележително, тя никога не бе срещала в обкръжаващия я мъжки свят красив мъж, който едновременно с това да притежава такава нежна доброта.
— Няма ли да останеш? — попита тя много меко, защото той вече се беше запътил към вратата.
Той се обърна наполовина и между тях се настани безмълвна тишина. Отговорът му закъсня толкова, че тя си помисли, че може да не е чул. Блейз отвори уста, за да повтори думите си.
— Не — каза бързо той, докато очите му казваха „да“.
Къпането си беше истински рай. Ваната, направена за определени цели, беше пригодена за двама. Все пак Блейз се къпа дълго, но съвсем сама. Хейзард прекара времето навън, загледан в планините, с брадичка опряна върху магазина на Гатлинговата пушка. Светлините на Даймънд Сити, малко по-долу, се отразяваха но небесния покров с розовеещ блясък. Погълната от мрачни облаци, луната може би огряваше някъде, но на хълма на Хейзард беше тъмно. Атмосферата бе някак напрегната, а собствените му мисли бяха така неспокойни, както и природата наоколо.