Май че заприличваше на глупак заради тази жена, мислеше си Хейзард, докато лежеше буден, а приятният ветрец освежаваше кожата му. Старият Койот, непочтителният помощник на Всевишния, бе обновил чувството му за дълг й чест само за един неуловим миг. Но възгледът на абсароките за света му беше втълпен още от детството. Личното видение като източник на сила беше в основата на уникалния начин на мислене на абсароките. Виденията от сънищата на Хейзард винаги го бяха водили по неотклонния му емоционален и вселенски път. А сега се чувстваше неспокоен по отношение на тази жена. Той се бе молил тази вечер за знак. Може би жената му бе дадена като щедър подарък. Може би тя не олицетворяваше предателството и алчността. Може би беше дар от мистичната вселена.
Той се събуди късно и за съжаление утрото, не му бе донесло по-ясно решение на проблема, който измъчваше съзнанието му. Той се надяваше, убеден в това по-скоро емоционално, отколкото логически, че полковник Брадок ще се появи скоро.
Блейз вече бе станала и бе облякла една от памучните ризи на Хейзард, когато той влезе за закуска.
— Добре ли спа? — попита тя шеговито.
— Не съвсем. — Неспокойната нощ, прекарана върху бизонските кожи, си казваше думата.
— Готов ли си за закуска?
— След малко — отвърна Хейзард сухо, докато тършуваше за чисти дрехи. Той се обърна рязко, когато въпросът й достигна до съзнанието му. Наистина ли бе приготвила закуска? Така си беше, виждаше се. Масата бе подредена и в чинията до овъгления бекон се мъдреше нещо, бегло наподобяващо на бисквити. Той се усмихна и киселото му настроение се стопи. Тя изглеждаше така ужасно доволна от опита си, бе извадила дори бутилка коняк, за да може той да пийне на закуска. Идеята не беше лоша, като се имаше предвид, това което трябваше да изяде на закуска.
— Ще имаш ли нещо против — попита тя, видяла усмивката на доскоро смръщеното му лице, — ако излея ваната отвън.
— Не, разбира се, че не. — И когато видя как тя се бори с пълното ведро, което бе загребала от ваната, той добави:
— Нека ти помогна.
Всъщност той изпразни ваната, а Блейз му помагаше, като пълнеше ведрото и накрая мило му благодари.
Когато няколко минути по-късно той седна за да закуси, Блейз каза:
— Веднага се връщам. — И преди да бе успял да опита странно оформените бисквити и черния бекон, тя се появи отново. Хейзард все още размишляваше дали стомахът му би понесъл подобно наказание, когато Блейз прекрачи прага с извинение:
— Мисля, че съм забравила да сложа нещо в бисквитите. Те са малко твърдички и… ами… съжалявам за бекона. Надявам се да не е прекалено скъп.
— Оценявам опита ти, а за парите не се притеснявай. Ако не ми се налагаше да се грижа за още няколко хиляди души, аз бих могъл да мина за относително богат човек, дори и за твоите представи.
— О! — каза Блейз изненадана. Животът на Хейзард трудно би могъл да мине за богаташки, а и тя никога не си го бе представяла в тази светлина.
— Седни — предложи той, посочвайки стола. — Искам да ти се извиня… за вчера вечерта. Не е нищо лично… Просто съм поел отговорност.
Блейз седна срещу него.
— Знам. Значи си оставаме приятели? — попита меко тя и протегна малката си ръка през масата.
— Оставаме приятели — отвърна той и се помоли мислено за въздържаност.
Блейз задържа ръката му, топла и мазолеста, и си спомни за предишните им отношения. Споменът я накара да поруменее.
— Благодаря за закуската — учтиво каза той, търсейки причина, за да отдръпне ръката си. Усещането от пръстите й, обвити около неговите, доведе неговите собствени спомени в опасна близост. — Беше много мило от твоя страна. — Гласът му беше овладян, но когато ръцете им се отделиха, пръстите му трепереха.
— Е, след ваната, роклите и всичко останало — каза Блейз любезно, решена да бъде също толкова въздържана в разговора, колкото и Хейзард. — Помислих си да опитам. — Тя хвърли един поглед към храната в чиниите. — Всичко изглежда толкова лесно, когато го прави Джими — заключи печално тя.
— Знам — каза той с разбиране.
— Не е нужно да го ядеш. — За пръв път я виждаше да се разкайва.
— А ти не си длъжна да носиш роклите — галантно й върна жеста Хейзард.
Тя се усмихна и лицето й светна, а той й отвърна с оная спираща сърцето усмивка. Между тях се установи безметежна хармония, лекуваща и омагьосваща.
Закуската премина на обичайните варени яйца, хляб с масло и мляко, които бяха достатъчно достъпни в момента.
— Ако Джими не дойде, ще умрем от глад — призна Блейз с лъчезарна усмивка.
Макар че не й го беше казвал, Хейзард си спомняше как през войната бяха изкарвали по цели седмици на сухари и пастърма. По-първичните начини на хранене не му бяха чужди.