— Проклет да си Хейзард…
Той просто изчакваше, без да посмее да проговори в непредсказуемото, променливо настроение, в което се намираше. Дали беше глупаво от негова страна да продължава да й отказва? Какво толкова щеше да се случи, ако се възползваше от това, което бе така изкусително близко и достъпно? Очите му се плъзнаха по разкошната бляскава красота на жената, застанала на ръка разстояние.
— Проклет да си… да! Доволен ли си?
— Много — каза той бързо, изпитал облекчение, което не искаше да покаже.
— Няма да допусна друга жена в тази колиба. — Това бе същата онази властна жена, която бе виждал толкова пъти преди. Независимо дали бе облечена в камгарна рокля, обшит с перли сатен или износена риза, тя бе сигурна в себе си.
— Чудесно — каза той, приел думите ужасно лесно. Мисълта за друга жена освен Блейз в малката колиба го тревожеше. По причини, с които не желаеше да се изправя лице в лице точно сега.
Хейзард показа на Блейз какво трябва да бъде направено с обработената кожа. Показа й как да накисне дрехите в прозрачната вода на езерцето, как да ги натърка с мекия ароматен сапун, купен от шушоните, и после да ги просне на сянка на тревата. И така, без да убягва от погледа му от улея за промиване на злато, където той работи цял ден, тя търка, пра и плакна, стараейки се кожените дрехи на Хейзард да станат чисти, за да бъде сигурна, че Джон Хейзард Блек няма да вкара някоя друга жена в леглото си.
Джими не намина този ден и когато Блейз отбеляза това пред Хейзард, той й каза, че това не е необичайно. Той си имаше и други задължения у дома и това беше съвсем нормално. Блейз мислеше другояче, но беше твърде уморена, за да спори. Беше твърде изморена дори да се изкъпе, когато Хейзард й предложи да й донесе вода. И тя му го каза, полузаспала в креслото до огъня.
— Освен това — добави тя, — днес бях много по-дълго време във водата, отколкото извън нея, докато перях проклетите ти дрехи.
— Благодаря ти още веднъж. Свърши чудесна работа.
— Знам. Очаквам да получа обичайното заплащане — отвърна сънливо тя, безочлива до последно.
Хейзард отвори уста, за да й отговори, но после се отказа. Тя беше заспала. Той се усмихна на начина, по който се бе свила на кълбо в просторното кресло като малко дете. Осъзна, че днес тя бе работила доста усърдно за него. Това, което не осъзнаваше, бе, че Блейз работеше за пръв път в живота си за когото и да е.
ГЛАВА 16
Половин час по-късно Хейзард я взе много внимателно на ръце, занесе я до леглото и я зави. Позволи си да я целуне леко.
— Благодаря ти, биа — прошепна той, докосвайки бузата й с устните си. — Ти си много сладка перачка.
Блейз чу топлия комплимент в съня си и се усмихна.
Хейзард заключи колибата, след като излезе и един час по-късно вече оглеждаше тъмната задна стълба на най-преуспяващия и елегантен публичен дом в Конфедерейт Гълч. След едно тихо, внимателно оглеждане, той се увери, че дори мрачната нощ не можеше да запази всичко в тайна, и се изкачи с безшумни стъпки по стълбата до втория етаж. Озова се в застлан с червен килим хол. Миризмата на подова смазка, пури и благоухания достигнаха до него ясно доловими и познати. Без да се колебае, той закрачи по плюшения килим, зави наляво по коридора и отвори втората врата отдясно така, сякаш го очакваха.
Въпреки че не беше точно поканен, Хейзард бе добре дошъл по всяко време и бе очакван с отворени обятия.
— Хейзард, сладурче — възкликна тъмнокосата хубавица, след като го зърна. Тя скочи от едно тъмно лилаво кадифено кресло и се спусна към него с протегнати ръце, обградена от облак от набрана дантела, евтин парфюм и гореща радост. — Цяла вечност мина, откак не съм те виждала. — Тя бе застанала до него, висока почти колкото Хейзард, обута в сатенените си пантофки. Когато се прегърнаха, прекрасното й тяло прилепна плътно към неговото. Тя повдигна устни, за да преодолее разстоянието до неговите, в очакване на целувката му. Тя дойде топла, приятелска, протяжна и изненадващо умерена.
— Изглеждаш страхотно — каза Хейзард, като я държеше на половин ръка разстояние, а лениво одобрителната му усмивка бе все така безупречна, каквато я помнеше.
Роуз Кондю, вперила поглед в мъжа, за когото се бе грижила, докато той се възстанови след практикуването на неговите кървави, жестоки обичаи, и неохотно бе загубила като партньор в леглото, след като Хейзард купи правото върху златоносните участъци, демонстрира елегантно трапчинките си и отвърна нежно:
— А ти изглеждаш ужасно — и след това добави с едва сдържано любопитство: — Пак оная жена ли?