Дали смяташе да я задържи за по-дълго, или дъщерята на Полковника се преобличаше всяка вечер?
— О, и шоколад също.
Веждите на Роуз подскочиха нагоре. Хейзард сви леко рамена.
— Аз обичам шоколад — каза той полуусмихнат.
— Сигурно, Хейзард, сигурно. — Големите очи на Роуз го огледаха бавно. — Не може ли да те убедя да останеш за малко?
Погледите им се срещнаха за миг и тя видя нещо, преди той да успее да го прикрие.
— Ще имаш ли нещо против, ако ти откажа този път? Не мога да я оставя сама горе прекалено дълго. Бог знае какви неприятности би могла да си навлече на главата.
Роуз се усмихна леко.
— Както искаш. Знаеш, че ще бъда все така тук. Не го забравяй. Желая ти късмет с осигуровката.
Той кимна.
— Вероятно ще ми е от полза. — Запъти се към вратата, но вече поставил ръка на медната дръжка, спря. — И някакъв свестен сапун, става ли, Роуз? „Гюрлен“, ако успееш да намериш.
— „Гюрлен“? Предполагам, че не е за теб?
Той се изправи леко, светлината на газената лампа се отрази в ръчно направените му ботуши и с все същия тих глас, той даде поредното лаконично обяснение:
— Не. Тя не е свикнала да се къпе на ледените поточета като мен.
— Да не би да й носиш вода, Хейзард? Не очаквах, че ще доживея този ден. — Нейният шок остана изцяло прикрит зад жизнерадостно изчуруликания въпрос.
— Самоотбрана, Роуз. Иначе няма да се къпе всеки ден.
— Вие, проклети врани… Най-чистите индианци, които някога съм виждала. И като се замисля, най-чистоплътните хора, за които се сещам.
— Лесно е да си чист, Роуз, когато си израснал в страна с чиста течаща вода. Опитвам се да науча на това и мис Брадок.
— Желая ти много късмет с милионерската щерка, Хейзард.
— Благодаря ти, ще ми е нужен. По-трудна е за опитомяване от див мустанг.
— Не се и съмнявам — промърмори Роуз, — но ти ще се справиш.
— Ак-баба-диа-ба-ала-го-да-я — каза той. — Остани с добро.
След като той излезе, Роуз се облегна на кадифената тапицерия и замислено поглади копринените си бедра. Думите на Хейзард тази вечер бяха класически пример за увъртане. С лека завист тя прозорливо реши, че Джон Хейзард Блек е затънал по-дълбоко, отколкото си мислеше.
Хейзард се вмъкна в колибата абсолютно безшумно. Без да бърза, той разкопча колана с кобурите си и внимателно го окачи на мястото му близо до вратата. Тъкмо събличаше ризата си, когато Блейз измърка сладко и подигравателно:
— Тя добра ли беше.
Чул гласа й, той се обърна и очите му се заоглеждаха в мрака за нея. Тя не беше в леглото си. Блейз, както установи, след като погледът му се отмести от леглото, бе седнала по индиански върху скупчените завивки от бизонска кожа. Ризата, която бе облякла, беше достатъчно разгърната, за да се види част от гърдите й, а голите и крака подканяха погледа му да се плъзне към мястото, където се срещаха бедрата й. Той продължи спокойно да разкопчава ризата си, доста по-добронамерен от враждебно настроената си съжителка. Компанията на Роуз го бе успокоила и сега светът изглеждаше напълно приемлив. Въпреки че едва ли би го приела като комплимент, ако й го кажеше, той често се чувстваше с нея както се бе чувствал с майка си — омиротворен и прероден за следващото изпитание, което му бе приготвил животът.
— Вониш на бардак — отбеляза Блейз раздразнително, тъй като тежкият аромат на парфюма на Роуз се бе разнесъл из тясната колиба.
— Всъщност — отбеляза Хейзард, разкопчавайки копчетата на маншетите си — парфюмът на Роуз е прекалено скъп за обикновените курви. Освен това е доста популярен сред дамите на изток. — Намекът бе съвсем умишлен.
Тогава ароматът извика един спомен в съзнанието на Блейз. Наистина много от приятелките на майка й го използваха. Блейз, считана за прекалено млада за такъв тежък парфюм, не бе го използвала никога.
— Това поне отговаря на въпроса ми. Едва ли е от евтините. — Устните й бяха свити, а изражението нацупено.
Хейзард се вгледа в нея за секунда.
— Ревнуваш ли? — попита той и постави ризата си на стола.
— Разбира се, че не — сопна се тя.
— В такъв случай, това е без значение, нали така? — Той седна, за да събуе ботушите си.
— Никога ли не се задоволяваш само с една жена? — Тонът й бе злобен и раздразнен.
Той я погледна, без да пуска ботуша си, с ръка, обхванала лъскавия ток.
— Но аз нямам друга, доколкото знам — отвърна той, някак сурово учтив.
— Проклет да си, спа ли с друга жена? — Блейз въобще не се интересуваше в момента от логични доводи. Уханието на рози бе така наситено, че тя бе убедена, че не е стоял на разстояние от оная жена, която и да беше тя и където и да се намираше.