— Огнището готви всичко толкова бързо — обясни Блейз така, сякаш ставаше въпрос за жив човек.
— Неприятна подробност — съгласи се Хейзард, тъй като не искаше да уточнява, че не огнището бе готвило.
— Наистина съжалявам. — Тя изглеждаше подкупващо искрена.
— Няма нищо — каза той, решен да се пребори с едва сготвеното месо. — Наистина.
— Сигурен ли си? — попита тя, изпълнена със смиреност и невинност.
— Сигурен съм.
— Изглеждаш неприятно намокрен.
— Огънят ще ме изсуши. — Макар огнището с неговите буйни пламъци да не беше особено подходящо за готвене, този недостатък се компенсираше от топлината, която то пръскаше наоколо. Затоплената колиба се бе превърнала в приятно убежище от непреставащия пороен дъжд навън. Хейзард усещаше с кожата си как прогизналите му дрехи започваха да съхнат на огъня.
— Не трябва ли да се преоблечеш?
— Няма смисъл. След пет минути отново ще съм вир вода.
— Наистина ли трябва да работиш, дори когато вали така силно?
Той я погледна за миг, замисляйки се. Принуден бе, не от капризната съдба, като повечето златотърсачи, а от подробности, които не му позволяваха да изчака по-подходящо време. Как би могъл да разясни тези усложнения на госпожицата от Изтока?
— Щом вече веднъж си се намокрил, после не ти прави впечатление — отговори й той, отбягвайки по-заплетените причини, поради които му се налагаше да работи седем дни в седмицата.
— Тогава, ако нямаш нищо против, искам да кажа, че и без това вече си мокър, би ли могъл да донесеш малко вода за ваната, когато се прибираш за вечеря? — Това бе една проста молба, непресторена, досущ като невинното й изражение.
— Разбира се — съгласи се той, без да се досеща за мотивите, криещи се зад това прозаично желание.
ГЛАВА 18
Хейзард работи до късно тази вечер и когато се върна, понесъл първите две ведра с вода, беше мокър и необичайно сдържан. Той напълни казана, постави допълнителните ведра до ваната, след това безмълвно помогна в приготвянето на вечерята, подтикван от непоносим глад, който му напомняше, че трябва да се храни с пригодна за ядене храна поне веднъж в денонощието. Макар и проста, вечерята беше питателна и след като похапна, почувствал се сит и успокоен, Хейзард се излегна удобно в своето меко легло до вратата.
Блейз отказа предложената помощ за миенето на съдовете и след допълнителните часове, прекарани в работа днес, той пожела да спори. Тя си пееше тихо, докато работеше, осветена от топлите златни отблясъци на огнището, и ако Хейзард не беше толкова отвикнал да се занимава с нещо подобно, щеше да се досети, че миенето й доставя удоволствие.
След като съдовете бяха измити, изсушени и подредени, Блейз изтегли медната вана пред камината и започна внимателно да прелива в нея водата от казана на огнището с помощта на една кана.
— Сигурно здравата си поработил днес — подхвърли тя с невинен глас. — Дрехите ти бяха по-мръсни от обикновено. — Тя се обърна и се усмихна, преди да занесе голямата кана до ваната.
Хейзард не помръдна, за да й помогне. Но когато тя премина край него със стройните си голи крака, така близо, че можеше да я докосне, той въздъхна продължително и дълбоко, преди да отговори:
— Започнах трета галерия. — Погледът му следеше гъвкавата й походка, а тонът му беше по-въздържан, отколкото мислите му.
Светлината на лампата очертаваше прекрасното й лице, поруменяло от усилието.
— Ще дойде ли пак скоро Изправен вълк? Или е още рано?
— Не съм сигурен. — Гласът на Хейзард изведнъж стана рязък. Тя леко се бе обърнала към него и сега огънят очертаваше пищната закръгленост на гърдите й през грубата материя на ризата.
— Съжалявам, нямах намерение да любопитствам — извини се Блейз, не разбрала правилно причината за раздразнението му.
— Няма нищо. — Думите бяха произнесени малко по-рязко, отколкото му се искаше, но той току бе видял как гърдите й се полюшват, докато се обръщаше към него.
— Да не би да те обидих? Знам, че твоето злато не ми влиза в работата и… — Гласът й затихна деликатно. Извинението бе поднесено със свежа наивност, която неочаквано му напомни, че до преди четири дни тя все още беше девствена. Той усети как го обзема очарователният спомен за изпитаното удоволствие и как това го възбужда. По дяволите, трябваше да се махне оттук, да излезе навън, докато тя се къпе. Да пренощува отвън. Но непрестанният дъжд, който все така барабанеше по покрива го възпираше. Мътните го взели, така щеше да прекара вир вода не само деня, а и нощта.