— Много добре разбираш за какво говоря — изръмжа леко той и се помръдна, за да размести нарастващия натиск срещу еластичната кожа на панталоните си.
Чистите сини очи на Блейз, невинни като пролетното небе, преместиха ангелски непорочния си поглед върху изтегнатото му тяло.
— Просто не успях да се изкъпя по-рано през деня — каза меко тя, разкопчавайки бавно ризата, — с всички тия домакински задължения, на които ти държиш. — Тя се усмихна благонравно, освободи и последното конче и пусна памучната риза на пода. Плътта й излъчваше сладост и страст, а стегнатите й закръглени гърди потръпнаха, сякаш вече бяха усетили допира му. На устните й бе изписана усмивка — загадъчна, горда, покорна и свенлива, но преди всичко очакваща. Безкрайно нежна и очакваща.
Хейзард преглътна незабележимо дъха си.
— Много забавно — каза той, колкото можа по-безстрастно, въпреки че тялото му бе разтърсено от възбудата. — Забавно, но безсмислено.
— Какъв подозрителен мъж. — След като произнесе това, Блейз се обърна леко и бавно се наведе, за да провери температурата на водата в широката медна вана.
Изкушаващата позиция, разкриваща свободно и възбуждащо пред него всичко, което така отчаяно желаеше, го накара да поеме дълбоко въздух. Не трябва, помисли си той. Не трябва. Но това, което виждаше, му припомни за последния път, когато бе усещал това топло тяло, притиснато под своето и той отново почувства докосването й. Полежа вдървен още пет напрегнати, безмълвни секунди, погълнат от изкусителната женска плът, предлагаща му се така недвусмислено след това изведнъж освободи гърдите си от задържания до задушаване въздух, изхвърли настрани лежащата под главата му възглавница и се изправи като излитащ ястреб, сякаш стройното му стегнато тяло бе издигнато на крилете на огъня.
Той преодоля на две крачки разстоянието, което ги делеше, притегли я към себе си, завъртя я и я прикова към грубата нерендосана дървена стена с такава сила, че усети как тя се сепна. Тялото му се притисна към нейната мекота с дивашка ярост и Блейз почувства с разтуптяно сърце неговата набъбнала възбуда, мощна и очебийна, изгаряща го от желание да я има.
— Проклета да си — прошепна той прегракнало. Ръцете му конвулсивно я сграбчиха и тя усети как тялото му се напряга. — Сладката бостънска кучка се е разгонила и миризмата й е неустоима, както отлично разбираш. Надявам се, че малкото ти тяло разбира с какво се е захванало.
Тя не отговори, вместо това малките й ръце се вкопчиха в твърдите му мускулести рамена. Той се прокле тихо още веднъж, преди окончателно да се предаде и да впие жадно устни в нейните. Последвалата целувка бе брутална, предизвикана от страстта му, от раздразнението и погазеното чувство за чест. Той се притисна към нея с груба сила, породена от изнервящото очакване, от мисълта, че бе пожелал нещо забранено. Тя бе победила и той се презираше за това, че я желаеше, но това продължи само още секунда, преди разумните причини да се стопят. Не можеше да чака повече, единствено това невъздържано, кипящо от желание чувство сега бе от значение.
Той разкъса гамашите си и устните му трескаво се впиха в нейните. Усещането, че е пометен от порой, го завладяваше с бясна скорост. С неистова грубост, дивашки, той притисна устните й, завладя я, опитвайки се да се освободи от кожените дрехи, които му пречеха. Събличането му отне не повече от две секунди и възбудата му бе на свобода. Той бързо я взе в ръцете си, изправи се и спря, неспособен да отдели дори няколко мига, за да я занесе до леглото или да я спусне на пода. Тя му отвръщаше необуздано и топло, обвила ръце около него така, сякаш искаше да го привърже към себе си с не по-малка ярост.
Прииждащото му желание бе отприщено отведнъж. Помитащите всичко спазми проникнаха дълбоко в нея, а тя ги посрещна със сила, която изненада и двама им. Той покри страните и очите й с целувки.
— Де ауа-гий-шик, де ауа-гий-шик — шепнеше й той, а топлият му дъх галеше нежно бузата й. Тя усети как тялото й отново пламва, разпръсвайки топлина, а от гърдите й се изтръгна яростна въздишка, която само този изключителен мъж можеше да потуши.
За няколко мига той остана безмълвен, с лице заровено в шията й. После повдигна глава, все така задъхан, извини се, мърморейки накъсано, след което я занесе до ложето от бизонски кожи, където прекара следващия час, доставяйки й удоволствие по всички начини, които така добре владееше.
След втория път той я подразни, доведе я до ръба, след което спря на шега. Тя продължи без него и след това се засмя в изблик на топло, бълбукащо веселие.