Той се засмя. От очите му заструи веселие. Смееше се на нейните номерца, на обърканите си задръжки, на красивата авантюристка с ярка коса и необикновен темперамент, който той, неясно защо, чувстваше, че трябва да овладее.
— О, по дяволите — предаде се Хейзард с омагьосваща усмивка, — какво значение има…
И той внимателно обви краката й около кръста си, настани я удобно в креслото и проникна в нея. И двамата усетиха как светът се разтърси.
Доста по-късно, галейки тъмнокосата глава в скута си, Блейз обяви тихо:
— Водата се е стоплила.
— Сега пък аз съм прекалено уморен. — Думите бяха заглушени от бедрото й. Хейзард се бе проснал на пода до креслото, заровил глава в скута й. Влажната му коса галеше бедрото й като набран сатен.
— Аз ще приготвя ваната. — Тя се опита да стане, но не успя дори да помръдне тялото му.
— Дай ми пет минути — чу тя същия приглушен глас.
— От мен да мине.
Тя по-скоро усети, отколкото чу хихикането му. Минаха пет минути, през които всеки от тях се наслаждаваше на покоя по своему.
— А аз си мислех, че абсароките са най-големите чистници на света.
— Защо жените никога не играят по правилата? — изръмжа той, без да се помръдне.
— Да не вземеш да заспиш. — Блейз разтърси рамото му.
Той се надигна и няколко мига, след като отдели главата си от скута й, се изправи на крака. Беше изцеден.
— Това, което ми е далеч по-необходимо от къпането, е един здрав сън — каза той, докато погледът му нежно галеше Блейз.
— Само една бърза ваничка — настоя Блейз.
— Ако вляза в тая вана с теб, едва ли ще ми се размине толкова лесно.
— Много мило.
— Адски си изтощаваща, да знаеш.
— Но любвеобилна — натърти тя. Хейзард се усмихна с нежност.
— Но любвеобилна — съгласи се благосклонно той.
— Аз ще я напълня — предложи тя. Той въздъхна.
— Аз ще я напълня. — Направи две крачки и спря. — Ако ми обещаеш нещо.
— Каквото и да е — безгрижно се съгласи тя.
— Не казвай „още“, поне не преди полунощ — добави той..
— Обещавам — прихна Блейз.
Той също се разсмя тръгна към огнището.
Банята се оказа приятна и освежаваща. Хейзард отпусна глава на облегалката и въздъхна доволно, обхванал плътно Блейз. Тя бе седнала между краката му, опряла глава на гърдите му.
— Къпал ли си се преди с жена?
— Не — излъга той.
— Защо не? Много е приятно.
— Нито веднъж — излъга отново той.
— Мисля, че ваната за двама е едно велико откритие.
— Сетили са се за нея преди поне четири хиляди години, сладурче. Сексът не е много оригинален като хрумване.
— Нима? — подразни го тя. — Искаш да кажеш, че ние не сме първите?
— Може би сме първите по тоя склон на Биг Белт Маунтин на територията на Монтана, в колибата на парцел номер хиляда и четиринадесет също, но не и нещо повече.
— Какъв студен, груб реалист.
— Светът ни прави такива, биа, отнема ни илюзиите. Често под дулото на карабината. Не мога, разбира се, да говоря от името на бостънските госпожици. Техните разочарования вероятно приемат по-скоро формата на пръстен с изумруд, по-малък от гълъбово яйце.
— Няма защо да ставаш саркастичен.
— Съжалявам, права си. Тази вечер изживях една илюзия, заедно с някои други омайни… усещания. — Пръстите му погалиха нежно извивката на бедрото й.
— Освен това госпожиците от висшето общество не се занимават само с броене на бижута. Ние правим и всякакви други неща — каза тя с едва доловим намек за възвишено благоволение.
— И все пак, биа кара, дълбоко се съмнявам, че между тях има и нещо… полезно — добави той, усмихвайки се на вперените й нагоре очи. — Кажи ми, сладурче, тоя път сериозно. Моите пристъпи на глад до момента много успешно конкурират сексуалния ми апетит. Мислиш ли, че някое от твоите „всякакви други неща“ би ти помогнало да направиш шоколадов кейк, ако ти намеря готварска книга? Чувствам, че ме завладява мисълта за шоколадов кейк.
— По-силно от страстта ти към мен?
— В никакъв случай, биа — отвърна Хейзард, безупречен джентълмен както винаги, макар и с леко съмнение в усмивката си. — Ти си шоколадовият кейк на живота ми. Бих предпочел да схрускам теб пред всичко друго на света.
— Развратник — каза тя, докато се смееше и въртеше в ръцете му и след това го пръсна с шепа вода.
— Вината си е твоя — смъмри я той и я притегли в обятията си. — Проклет да съм, ако мога да направя нещо срещу това.
— Да не би някой да иска това от теб? — попита тя сладко.
Развеселен, той докосна нослето й с устните си.
— Ти си най-дръзката жена, която познавам, шоколадово кейкче на живота ми. — Тя беше по-дръзка от всичко, което си бе представял и бе срещал.