— Ще липсваш на всички това лято.
— Нямам друг избор — тросна се Хейзард студено и насечено.
Блейз наблюдаваше внимателно ту единия, ту другия мъж, осъзнавайки, че не бива да се меси в живота на Хейзард повече, отколкото вече се бе намесила. Двамата вероятно обсъждаха и още нещо важно на родния си език. В края на краищата Хейзард трябваше да прецени, призна си тя, но… Тя се поколеба само още част от секундата, преди нейната импулсивност да успее да се наложи над останалите й по-незначителни мотиви.
— Не може ли да отидем? Не може ли? Моля те, Хейзард, ще бъде толкова забавно.
— Не.
— Защо не? — атакува бодро тя. Имунитетът й спрямо отказите на Хейзард беше не по-слаб от този към всички останали откази в живота й. — Никога не съм виждала индианско село или пък летен лов, дори други индианци освен теб, Изправен вълк и нашите водачи не съм виждала.
Хейзард изпъна гръб.
— Това не е атракция, организирана в твоя чест.
— Недей да ставаш толкова докачлив, по дяволите. Не това имах предвид, и ти го знаеш.
Долната челюст на Изправен вълк увисна леко, преди той да се усети. Никога досега не бе виждал някой да говори така с Хейзард, и най-вече пък жена. Но също така не бе чувал преди и Хейзард да е готвил или чистил на някоя жена. През частта от секундата, преди Хейзард да отговори, Изправен вълк, който го познаваше добре, очакваше, че той ще експлодира.
— Извинявай — каза той и челюстта на Изправен вълк увисна още повече. За кой ли път в живота си Хейзард се извиняваше на жена? — Но няма как да отидем — продължи меко той. — Невъзможно е.
— Заради мината ли? — попита Блейз с разбиращ тон. Хейзард я погледна леко смутен и тя незабавно се разкая за това, че бе настоявала.
— Да — потвърди той доволен от готовото извинение, което Блейз бе приела. Той нямаше никакво намерение чувствата му към тази жена да станат достояние на целия клан. Ако я заведеше на летния лов, това сигурно щеше да бъде за нея едно очарователно приключение сред една непозната култура, но за него щеше да е мъчително изживяване.
Двамата щяха да бъдат обект на непрекъснато любопитство и всеки щеше да разбере, че неговите чувства към нея надхвърлят обичайното привличане. Това, че е така зависим от една бяла жена, можеше да навреди на авторитета му като вожд. А неприкритото флиртуване и ухажване по време на летния лов можеше да доведе до непредсказуеми проблеми. Той знаеше, че Блейз не е равнодушна към мисълта за своите предшественички и макар на теория да разбираше, че ревността е под достойнството на един мъж, когато ставаше въпрос за нея, всички теории отиваха по дяволите.
Освен това по-голямата част от времето щеше да е посветена на събирания на съвета, пък и неговите приятели щяха да очакват той да се присъедини към тях в ловуването, игрите, надбягванията и всички останали занимания, присъщи на летния лов. Все мъжки занимания. Нямаше да стане.
— Тогава може би някой друг път.
— Може би — отвърна пестеливо той.
Изправен вълк си тръгна веднага след закуска с натоварени до предела понита.
Блейз се поинтересува само още веднъж през този ден за летния ловено време на вечерята, и то без да бъде излишно настойчива.
Отговорът на Хейзард беше твърдо отрицателен.
Тя нямаше да попита още веднъж.
ГЛАВА 21
Само минути след като привършиха с вечерята, Хейзард започна да закопчава колана с кобурите си.
— До градчето ли пак? — попита меко Блейз, макар да й беше неприятно, че той излиза. Ходенето до градчето нощем означаваше Роуз и от мисълта за това ревността й кипваше, въпреки неговото въздържание предишния път. А ако Янси беше все така настървен, както през деня, когато тя бе дошла тук, щеше да има и реална опасност.
Хейзард кимна.
— Роуз? — Не можа да се въздържи да не попита. Той вдигна глава, докато пръстите му все още се занимаваха със страничната връзка.
— Само заради твоите дрехи — каза той. Тъмният му поглед бе спокоен. — Джими трябваше да е дошъл досега. — Той привърши със завързването на кобура и се изправи. — Искам да имаш какво да обличаш.
— Заради Изправен вълк ли?
— Да — каза той просто.
— Не си струва да правиш това самоубийствено пътуване само заради това.
— За мен си струва — отвърна тихо той и след това бързо се усмихна. — А и то не е самоубийствено. Миналия път никой не ме видя, няма да ме видят и този път. — Той беше облечен изцяло в черно, с изключение на мокасините, тъй като очакваше, че може да му се наложи да се придвижва по-бързо, отколкото позволяваха ботушите. Въпреки начина, по който бе успокоил Блейз, Хейзард знаеше, че слухът за последното му посещение може вече да се е разнесъл из градчето и възможността да са му назначили посрещачи не бе за подценяване.