— Да ти услужа? — думите бяха изречени със задъхано вълнение. — Мисля, че си откачил, Хейзард. Нали ме чу добре, скъпи? Тук гъмжи от хора, които си умират да ти видят сметката. Да не си посмял по какъвто и да е повод да ми ги връщаш — каза тя, сграбчвайки няколко книги от близката масичка. — Задръж ги! Не ми ги връщай! И ти не се връщай! Сериозно ти говоря, Хейзард. Не и преди Янси Страхан да се е махнал или да е пукнал. Той е тип, който може да накара и монахиня да поиска да му извие врата, толкова е отвратителен. Разбра ли?
— Благодаря за книгите — кимна й Хейзард, докато ги прибираше в украсената с ресни торба, — както и за предупреждението. Ще внимавам. — В основата на неговите инстинкти стояха необходимостта и суровостта на племенните привички. В тях бе силата му. Той стана и след това изчака за миг, безмълвен, спокоен, с непоклатимо присъствие на духа.
На Роуз й се прииска да изкрещи. Тя беше енергична, лесно избухваща жена и невъзмутимото спокойствие, изписано на лицето на Хейзард, при тази… ужасяваща опасност й лазеше по нервите.
— Какво още чакаш? — настоя тя.
— Роклите. — Гласът му беше овладян, а усмивката му търпелива.
— А бе ти да не си закопнял за смъртта?
— Напротив — каза той, усмихвайки се още по-широко при мисълта за пищната причина, изтъкана от розовееща плът и страстна красота, очакваща го в колибата.
— Надявам се да оцелееш, по дяволите — избухна Роуз и се спусна към гардероба си, — за да може Блейз да види още веднъж тази чаровна усмивка. — Тя измъкна няколко рокли и му ги подхвърли. — Според мен, тя не си заслужава риска. — След това се обърна и запрати последната рокля в ръцете му.
— Ти си истинско сладурче — отвърна спокойно Хейзард, запознат добре с избухливия темперамент на Роуз и с това, че също толкова бързо й минаваше. — Предполагам, че не си намерила „Гюрлен“?
Ако хората можеха да димят от яд, Роуз би започнала да пуши на мига.
— Боже мили, как щях да забравя — отвърна тя със сарказъм, процеждащ се като силно подсладен сироп. Роуз се обърна към гардероба, взе някаква картонена кутийка от горния рафт и я запрати по Хейзард, сякаш беше смъртоносно оръжие. — Ние не искаме мис Брадок да се мие с обикновен сапун, нали така? В никакъв случай!
Измъкнал ръката си с нужната бързина, Хейзард сграбчи застрашително летящата кутийка и спокойно я постави върху шестте рокли, сгънати прилежно в кожената му торба.
— Задължен съм ти, Роуз. — Това бе всичко, което той каза.
— Ще съм ти много задължена, ако се измъкнеш оттук, за да мога някой ден да си поискам услугата обратно!
— Тръгвам… макар че…
— Какво още?
— Ами — той замълча и се усмихна подкупващо. — Шоколадът.
— Мога само да ти пожелая — въздъхна отчаяно Роуз, — да доживееш да го опиташ.
— Ще се постарая.
Минута по-късно шоколадът беше вече в торбата заедно с книгите, роклите и сапуна.
— Още нещо? — попита сладникаво Роуз, докато наблюдаваше как Хейзард пристяга кожените връзки. — Може би ветрило от марабу за нашата дама или смарагдови обици за нощния й тоалет?
Хейзард вдигна рязко глава.
— Това ми напомня за още нещо. Джими не е идвал, знаеш ли защо? Моли ли не го пуска?
— Не. Счупил си е ръката.
— Как?
— Някакъв варел се търкулнал случайно от един товарен фургон, но от неправилната страна, докато Джими помагал при разтоварването. Рон Дейвис, отговорник на склада при Клайн, го познава, та го пратих да види какво става, след като той не дойде за храната, която беше поръчал.
— Кой е Рон Дейвис? Клиент? — попита Хейзард.
— Приятел — засмя се Роуз и продължи: — искаше да се включи като клиент, но както сам знаеш, аз никога не съм работила нещо подобно.
— Можеш ли да му се довериш?
— Той би направил всичко за мен.
Хейзард вдигна вежди разбиращо.
— В такъв случай, би ли го изпратила при Джими с едно съобщение от мен? — Той преметна торбата през рамо.
— Ако побързаш да се махнеш оттук, бих се решила на всичко, включително и на убийство. Тук не си в безопасност, казвам ти. — Изведнъж споменът за странния блясък в очите на Едуард Дойл я порази като гръм. От подсъзнанието й се задейства закъсняла реакция.
— Ако не наминавам за известно време…
— Недей, за Бога, недей! — прекъсна го Роуз.
— Само исках да ти кажа — продължи Хейзард, протягайки се за ръката й, след което нежно погали китката й. — Може би ще се прибера за летния лов. Това ще поохлади мераците на Янси за няколко седмици.
— А тя? — попита Роуз с вперени в него очи като орхидеи.