— Млъквай, копеле мръсно!
— Не е зле да имаш едно наум — провокира го Хейзард, без да отделя очите си от спусъка на пушката, измервайки разстоянието между себе си и Янси.
— Мока да се справя с Полковника. — Алкохолът си казваше думата. — Че и с дамата на Полковника също — дръзко добави той, уверен че е сграбчил здраво бъдещето си. В края на краищата, ако Полковника беше още жив, това можеше да се уреди без много напъване, а когато Били Брадок и този индианец бяха вън от играта, пресмяташе шансовете си замъгленият мозък на Янси, дамичките нямаше да са никакъв проблем за него. Когато се оженеше за Милисент Брадок, паричките на Полковника щяха да се озоват в ръцете му, независимо дали това щеше да се хареса на дъщеря му.
— Намери писалка — заповяда той на Роуз — и хартия.
Роуз погледна Хейзард и изражението й се проясни.
Повдигайки вежди, Хейзард погледна към дългите си ръце. След това тъмните му очи и се вдигнаха и той кимна в знак на съгласие.
— Това няма да ти се размине — заяви Роуз. Леденият й поглед изразяваше отвращение. — Някои от златотърсачите не си падат по твоите бабаитски маниери.
— Млъквай, кучко, или ще ти срежа гърлото.
Никой не бе говорил така на Роуз, откакто бе избягала от Начез. Накърненото й достойнство накара гърба й да се вдърви и само тихият шепот на Хейзард успя да пробие през пагубната вълна, надигнала се в съзнанието й.
— Спокойно, скъпа. Намери писалка и хартия.
Тя се взря в Хейзард за няколко секунди, преди да успее да фокусира погледа си и да регистрира тихите думи, проникнали през неудържимото отвращение. И само Роуз, тъй като го познаваше толкова добре, успя да долови контролираната ярост, прозираща зад безстрастния му тон. Той се усмихна окуражаващо и й намигна, усещайки топлината на канията на ножа по кожата си. Пръстите му се свиха леко в несъзнателен жест.
Тя кимна и между тях премина вълна на взаимно разбиране. После отвори чекмеджето на бюрото си и извади от напарфюмираната с лавандула хартия.
Когато Хейзард седна на масата в центъра на стаята, той избра стол, насочен към вратата и Янси. След това зачака с писалка, насочена към хартията.
— Напиши датата — заповяда му Янси.
Хейзард изписа датата. Тежкият му почерк остави върху ароматизирана хартия следи като от удар на меч. След това зачака отново.
— Съгласен съм да продам своите участъци… — Янси се поколеба. — Изпиши верните номера — добави той после.
Хейзард ги написа.
През вратата се дочу глас:
— Добре ли си, шефе?
С всяка частичка от тялото си Хейзард се молеше Янси да отговори — нямаше да има никакъв шанс срещу няколко души.
— Всичко е наред — провлачи Янси с тържествуващ глас.
Хейзард благодари безмълвно и възстанови дишането си.
— …на Янси Страхан, С-Т-Р-А-Х-А-Н — повтори той буква по буква. — След това си напиши името. — В южняшкия акцент на Янси се долавяше намек за главозамайване.
Проклето алчно копеле, помисли си Хейзард, знаейки, че „Бул Майнинг“ са изкупили всички други участъци. Очевидно Янси се канеше да подхлъзне работодателите си. Някои хора са толкова тъпи, че не могат да преценят кога водят в резултата, реши той и изпусна писалката на пода с привидно непохватно движение.
— Несръчно копеле — заяви Янси леко смутен. Всичко си идваше по местата с безупречна точност и той се чувстваше доволен от тазвечершното си постижение. Този Хейзард, от който се бояха всички, се оказа само един тъп индианец. Той се поизправи и зачака Хейзард да вдигне писалката.
Хейзард се наведе бавно, усетил писалката с ръката си, още преди да е навел ловко глава, за да погледне под масата, с балансирано движение, което бе някак независимо от мислите му. Гравираната златна писалка бе оставила следа от черно мастило по килима на Роуз, отбеляза той между другото, докато адреналинът му вече се покачваше. „Къде точно да го ударя“, мислеше той бързо, зарязал вече наблюденията върху килима в полза на логиката. В корема, в слабините, в гръдния кош? Всяка една от възможностите беше премислена, след това отхвърлена. Ако не успееше да убие Янси с първия удар, което не беше лесна работа с нож, то той поне трябваше да остане безмълвен. Гърлото, реши Хейзард. Ударът можеше да се окаже и смъртоносен, но във всеки случай щеше да му попречи да извика. Той почувства как дъхът му напуска гърдите, освободен от напрежението на преценката.
Пресягайки се привидно за писалката, смуглите стройни пръсти на Хейзард докоснаха удобната рогова дръжка на ножа. Измъкнал наточеното острие от канията в дланта си, той се изправи от приведената си позиция с мощно, гъвкаво движение. Стоманеният връх, стиснат между пръстите му, сочеше право към гърлото на Янси. Бляскавото острие улови светлината и просветна ослепително миг преди да потъне в неговата плът. Янси разтвори широко очи и по зачервеното му лице се изписа ужас. От зиналата му уста се разнесе ужасяващ къркорещ хрип и той сграбчи гърлото си с две ръце.