— Не. Вероятно е възможно да се влезе в компютър на колита за лични карти, но не и без някой да разбере.
— Преди той да е напуснал планетата?
— Несъмнено. Най-вероятното обяснение е, че рикрилите са разбили лидерите на Съпротивата и са пуснали Кейн да замине, като са се надявали да ги отведе при корабите.
— Но ако са го разкрили, защо Голуей не го е пуснал в сградата на архивите? — възрази О’Хара. — Колитата би трябвало да му дадат онова, което иска.
Додс, който седеше до Лейт, се намести на стола си и каза:
— Има една друга възможност. Съпротивата може да е изиграла много сложен номер с Кейн. Възможно е той да е клонинг на Риензи.
Доно присви очи.
— Какво имаш предвид?
— Няколко години след войната стана възможно да се предположи кои от колитата има вероятност да запазят позицията си и властта. Семейството на Риензи е изглеждало като вероятно. Единственото, което е необходимо, е било да се получи малко парче кожа от новороденото бебе Риензи, да му се направи клонинг и полученото бебе да се отгледа под надзора на Съпротивата. Клонингът би имал същите пръстови отпечатъци и картина на ретината, а малката разлика във възрастта ще е незабележима.
— Къде е била службата за сигурност, когато е взето парчето кожа?
— Сигурно е била небрежна — каза Лейт.
— Може би — промърмори Доно. — Някой да знае дали техниката за клониране е била толкова развита в края на войната? Додс?
— Чувах, че много се работи върху нея — каза Додс. — Зная, че накрая се справиха с проблема на нестабилността, но дали методът е бил готов за прилагане, не зная. Бих казал, че вероятността за това е голяма.
— Нека оставим това засега — обади се един едър черен мъж, казваше се Джеймс Новак. — Дори ако рикрилите са зад цялата тази работа, ние сме една крачка пред тях. Това, което искам да зная, е дали пет кораба „Нова“ наистина си заслужават да ги търсим.
— Добър въпрос — съгласи се О’Хара. — В края на краищата рикрилският флот има поне двеста подобни кораби плюс цял куп по-малки.
— Вярно, но всичките се бият с крайселите — каза Хокинг. — Според мен в ТДИ са останали само кораби клас „Корсар“.
— Ние сме далеч зад тяхната ударна вълна — каза Куон. — Може да са минали тридесет години, но пак можем да ударим доставките им.
— А крайселите? — Доно гледаше замислено. — Какво знаем за тях?
Последва кратка тишина.
— ТДИ изпрати делегация за разговори с тях през войната — каза най-после Лейт. — Генерал Лепковски беше натоварен с това преди да поеме командването тук. Брат ми беше на неговия кораб. — Каза го с пълна увереност; само Додс знаеше, че не е вярно, но Лейт можеше да му вярва, че няма да го издаде.
— Какви са те? — попита Новак.
— Ниски тантурести същества… като огромни топки коса с крака, така ги описа Пол. Топлокръвни, дишат кислород… останалото съм забравил. Във всеки случай Лепковски трябваше да ги убеди да влязат във войната на наша страна.
— Очевидно се е провалил — сухо каза О’Хара.
— Да, но не защото те не са видели опасността. Просто още не били готови за война и мислели, че ще е по-добре да построят собствената си защита, докато рикрилите са заети с нас.
— Полезни същества, няма що.
Лейт вдигна рамене.
— Не можем да ги виним. Дори сега, след четиридесет години развитие, те едва издържат сами срещу рикрилите, ако може да се вярва на новините.
— Ако нещата там наистина са в равновесие, пет кораба „Нова“ са сила, на която трябва се гледа сериозно — каза Куон.
— Съгласен съм — каза Доно. — И обратно, ако решим, че крайселите не могат да ни помогнат директно, можем да изтеглим корабите в орбита около Земята, да речем, да взривим толкова рикрилски хардуер, колкото е възможно, и да се опитаме да предизвикаме въстание. Дори само опитът да излезем от изолацията, в която държат нашите светове, ще е от полза.
— Не забравяйте обаче, че ще ни преследват от първия ден — предупреди Челси Дженсън и прокара пръсти през сиво-жълтата си коса. — Така че никакви масирани нападения: пет кораба „Нова“ заедно оставят диря, дълга шест парсека.
— Това не е проблем — каза Скайлър, — освен ако не си пристрастен към големите космически битки. Дори ако се промъкват един по един, си заслужава да ги имаме.
Дискусията постепенно свършваше.
— Други мнения? — попита Доно. — Няма? Добре тогава, кой е за?
Лейт знаеше, че технически гласуването е ненужно. Ако той и Доно, двамата комскуери, се съгласяха за определени действия, другите бяха длъжни да се подчинят на заповедите им. Въпреки това с удовлетворение видя, че вотът е единодушен. Беше доволен, но не и изненадан. Всички от дълго време очакваха нещо такова.