Доно кимна на Вейл и Хевън и те отидоха в съседната стая и доведоха Кейн. Лейт внимателно наблюдаваше лицето на младежа. По него личеше само леко напрежение. Доно изчака Кейн да седне и заговори:
— Обсъдихме нещата, Кейн, и решихме да ти помогнем с каквото можем.
— Чудесно. Много ви благодаря. — Кейн се наведе напред в стола си. — Ако просто можете да ме свържете с нелегалното движение тук, аз ще…
— Задръж! — Доно протегна сбръчканата си ръка. — На Плинри няма нелегално движение. Само ние сме.
Кейн зяпна.
— Няма нелегално движение? Но това е невъзможно! Искам да кажа, вашите хора са недоволни, особено младежта. Не мразят ли достатъчно рикрилите, за да се съпротивляват?
— Вероятно. Но съпротивителни движения се създават около естествени горещи точки. Ако такива точки не възникват, населението е спокойно. — Доно огледа присъстващите. — Страхувам се, че тук се случва точно това. Нашите усилия да водим курс по бойни изкуства също бяха малко закъснели и нищо не излезе от тях.
— Разбирам. — Гласът на Кейн беше хладно учтив. — Мога ли да попитам как тогава възнамерявате да ми помогнете?
— Мислех, че ще ни помолиш да поискаме от колитата да ни разрешат да проучим старите военни архиви. По закон това ни е разрешено.
Кейн поклати глава и каза остро:
— Няма да стане. Голуей знае, че сме заедно днес. Ще се досети, че искате това заради мен, и ще се чуди защо. И в мига, в който у него възникне подозрение — край на всичко.
Доно се почеса по ухото.
— Добре… и аз не бях сигурен, че ще мине. Но не се тревожи — имаме няколко дни да измислим нещо. Виж, защо не се върнете с Мордикай в Капстоун още сега, вместо да чакате? Багажът ти е готов, така че можеш да тръгнеш веднага. Ние ще разискваме тук още ден-два. Чакай да видя… защо не планирате да се срещнете със Скайлър в бара след три дни? Да кажем в два и половина?
Кейн се подвоуми, после вдигна рамене и решително кимна.
— Добре. — Изправи се и огледа стаята. На Лейт му се стори, че в усмивката му преобладава съжаление. — Каквото и да се случи, оценявам помощта ви.
Мордикай се надигна от мястото си, Кейн му кимна и двамата излязоха.
— Мисля, че отнехме илюзиите на бедното момче завинаги — промърмори О’Хара.
— Ще го преживее — отвърна мрачно Доно. — Ако рикрилите го следят, ще трябва да ударим, докато те не очакват. Преместваме се довечера. Пълна бойна готовност; променен план делта.
Лейт се поизправи, стегна мускулите си и после ги отпусна. Останалите реагираха по подобен начин — с поразителни резултати. Годините сякаш изчезнаха от лицата им; очите им бяха втренчени в Доно в очакване. Лейт неочаквано си представи дива котка в мига преди да скочи.
— Вейл, отиваш незабавно в Капстоун — бързаш като вестоносеца Пол Ревиър. — Гласът на Доно плющеше като камшик; той вече не беше грохнал старец, а комскуер, който дава заповеди. — О’Хара, ти ще ръководиш подмамващите действия; Скайлър, ти си освободител; Куон, Хевън и Новак, вие ще ръководите нападението. Аз поемам атаката. Лейт, ти отиваш в Центъра с Кейн. Някакви въпроси? Започваме след… той погледна часовника си — четири часа, точно в двадесет и пет нула нула. Съберете групите си и тръгвайте.
Додс стоеше до прозореца на стаята си. Лейт тихо влезе и затвори вратата.
— Очаквах те — каза Додс, без да се обръща.
— Не съм изненадан. Вероятно знаеш какво се каня да те помоля.
Додс погледна бръмчащия антибръмбар и после се обърна към Лейт.
— Все пак би могъл да го обясниш, ако искаш.
Лейт обясни и попита:
— Е?
Додс се усмихна криво.
— Ако откажа, кого ще избереш? Разбира се, че ще отида.
— Добре. Постарай се да се въздържиш, докато не престане цялата стрелба. Ще те разположа в небойна позиция с Хевън… съгледвач или нещо подобно. Можеш ли да караш „Корсар“?
— Да. Но преди да излетя трябва да зная системата.
— Не се тревожи за това — успокои го Лейт и нежно погали пръстена си с драконова глава. — Ще я имаш.
(обратно)Кейн затвори вратата и хвърли сака си на леглото. Целият му гняв, разочарование и — да, допусна го — презрение се бяха стопили на връщане в Капстоун. Мордикай не беше по-словоохотлив от сутринта и дори да беше по-дружелюбен, това беше почти незабележимо. Може би беше заради скритите микрофони, но Кейн се съмняваше. Дребосъкът просто не го харесваше и Кейн не можеше да го вини. Прибързаното тържествено обещание на Доно за сътрудничество, макар и неефикасно, все пак щеше да вкара блекколарите в беда, ако Голуей научеше за него. Не ако, по дяволите! Когато.