— Някакъв проблем? — попита блекколарът, докато вадеше ножове, звезди за хвърляне и една късовълнова радиостанция.
Уди Питман, който шофираше, поклати глава.
— Никакъв. Браун го отключи за половин минута.
Скайлър кимна. Не беше много въодушевен от това да вземат двама нови за нападение в крепостта на колитата… но щом трябваше да се направи, Питман и Стиф Браун бяха най-добрите за тази работа. Особено Питман: двадесет и две годишен, с пет години тайно бойно обучение, той притежаваше бързината на младостта и беше започнал да развива пресметливост, което го правеше добър боец. Браун, три години по-млад, притежаваше същите качества, макар недостатъчно развити. За стотен път Скайлър искаше да бяха имали малко блекколар дрога, когато планетата беше завладяна. Без нея никой от младите бойци на Плинри не можеше да придобие свръхбързите рефлекси на блекколар. Все пак… Скайлър изучаваше лицето на Питман с крайчеца на окото си. Бдителен, решителен, и мъничко страх — знак за предпазливост. Блекколар или не, един ден момчето щеше да стане добър боец.
Повечето от светлините в прозорците на отдела за планетарна сигурност бяха на първия етаж: нощната смяна на тези пазители на рикрилските интереси. Най-опасното място в целия град за един блекколар, но той поне можеше да използва ножовете си за хвърляне и други оръжия. При непрекъснатото влизане и излизане през всички часове на денонощието на въоръжени хора от сигурността алармата с индукционно поле беше непрактична. Задачата на Лейт беше потенциално малко по-рискова и Скайлър за момент се зачуди как ли се справя неговият приятел.
Питман спря колата срещу сградата на сигурността и двамата със Скайлър слязоха. Браун пое волана и продължи по улицата. Питман изчезна в сянката на входа, за да заеме поста си на охранител. Скайлър опипа ножовете в калъфите на предмишниците и колана си и пресече улицата.
Предната стена предвидливо беше направена с много прозорци. Скайлър застана отстрани и надникна вътре. Широко остъклено фоайе водеше в по-голямо помещение, в което имаше рецепция. Един човек от сигурността безделничеше до бюрото — премяташе в ръцете си джобно ножче; двама други, облегнати на стената, го наблюдаваха и си бъбреха. Бяха въоръжени. Човекът до бюрото сигурно също беше въоръжен. Първата цел щеше да е онзи, който беше до алармените бутони. С другите двама трябваше да се справи преди да извадят оръжието си. Хванал нунчаку в лявата си ръка и нож в дясната, Скайлър блъсна външната врата, прекоси фоайето на две крачки и спря в приемната зона.
Те замръзнаха от изненада и останаха замръзнали достатъчно дълго, така че Скайлър реши да се направи на милостив.
— Никой да не мърда — заповяда той хладно… и магията, която ги бе вцепенила, се спука като сапунен мехур.
Мъжът до бюрото се хвърли към контролните бутони и падна от удара на дръжката на ножа на Скайлър между очите. Другите двама — тъпи любители — посегнаха към кобурите си, но нунчаку прелетя във въздуха и ги удари по челата. Единият моментално падна; другият, макар и зашеметен, остана на крака и Скайлър го довърши с удар зад ухото.
Наострил слух за звукова аларма, Скайлър прибра оръжията си и провери падналите стражи. Двамата бяха в безсъзнание. Третият — човекът до бюрото — си беше заминал.
Скайлър погледна за момент мъртвия и стомахът му болезнено се стегна. Беше минало много време, откакто се беше налагало да убива… Той пъхна почти злобно ножа в канията и се обърна към справочника на бюрото.
Списъкът беше малък и Скайлър с лекота намери стаята за задържане на заложници. Беше вляво, през една двойна врата и по коридора. С нунчаку в ръка той мина през приемната, открехна вратата и се вмъкна в коридора.
От една отворена врата на двадесетина метра от него се разливаше светлина и се чуваше весел разговор. Стаята за задържане, несъмнено — само заложници можеха да са толкова шумни. Скайлър се промъкна напред. Съзнаваше иронията на положението. Малко след завладяването на Плинри рикрилите бяха наредили цивилни лидери да бъдат задържани като заложници на ротационен принцип, за да си осигурят поддръжката на населението. Заповедта така и не беше отменена, но с времето възприемането на това задържане се бе променило. Сега се смяташе за знак на статус да бъдеш избран за един от задържаните като заложници за четири дни — знак за успех. Стаята беше луксозна и заложниците приемаха престоя си като безплатна ваканция, каквото всъщност си и беше. В много отношения десетте мъже и жени тук бяха толкова виновни в колаборационизъм с врага, колкото и приведените в състояние на лоялност колита и за Скайлър беше направо обидно да трябва да ги извежда. Но те бяха заложници — и трябваше да го направи.