Стигна до отворената врата и без колебание влезе. Директно пред него бяха заложниците, все още неосъзнаващи присъствието му. От двете страни на вратата имаше хора от сигурността: единият подпрял се на стената, другият, по-млад, застанал свободно. Скайлър свали първо момчето с един удар в слънчевия сплит и още един по врата. Другият страж, който посегна за пистолета си, падна ударен в корема и след още два удара в главата.
В стаята настана мъртвешка тишина. Скайлър вдигна поглед от човека от сигурността, който беше в безсъзнание. Заложниците го гледаха с широко отворени очи, забравили картите, напитките и разговорите.
— Дами и господа — започна Скайлър и неочаквано дясната му китка оживя: отбелязваше с щипане точки и тирета в две капсули под кожата. В бойния код на блекколарите съобщенията се предаваха само с две букви, но съдържанието на това направо щеше да му пръсне сърцето! „Идва рик… ще атакува… помощ.“
Скайлър изскочи през вратата и хукна по коридора още преди съобщението да е свършило, но въпреки това знаеше, че е твърде късно. Приглушен звук точно когато стигна двойната врата потвърди този страх и той отвори вратата и видя, че боят вече е започнал.
Рикът, който, гледан отзад, приличаше на висок изправен доберман, покрит с кафява гума, крачеше към приемната зона; късата му сабя свистеше яростно към Уди Питман. Младият боец правеше всичко възможно да избегне ударите или да ги отклони със своя вече разцепен нунчаку, но отстъпваше и след секунди гърбът му щеше да опре в стената. Скайлър премести своя нунчаку в лявата си ръка, измъкна един нож от колана си, помисли за миг за възможността да пропусне бързо движещия се рик и вместо него да удари Питман. Но нямаше друга възможност. Вдигна ножа, прицели се… и Питман се препъна и падна по гръб. Със слаб вой на триумф рикът вдигна сабята си.
Ножът на Скайлър прелетя като мълния през стаята и се заби в гърба на извънземния.
Рикът потрепна като от токов удар, сабята му изтрака на пода зад него. Някакъв трик на равновесие и блокирали стави го задържа прав достатъчно дълго и Скайлър можа да забие още два ножа през дебелата му кожа. После — почти грациозно — рикът падна.
Когато Скайлър отиде при Питман, той вече ставаше.
— Добре ли си? — избоботи блекколарът, докато оглеждаше многото кървави порязвания по незащитените с гъвкава броня ръце.
— Да. Лазерът му е ей там, до бюрото.
— Е, поне си го обезоръжил. Вземи го. След минутка се връщам.
Скайлър си прибра ножовете и побърза да се върне в стаята за задържане. Заложниците все още седяха където ги беше оставил, но бяха преодолели изненадата си и един едър мъж при масата за игра възкликна възмутено:
— Какво правиш ти бе?
— Изкарвам ви навън — отговори Скайлър. — Ще нападнем рикрилите.
Лицето на едрия мъж стана тебеширенобяло.
— Да не сте ненормални? — извика гневно той. — Ще избиете всички ни! Не разбрахте ли, глупаци с глупаци, че не можете да се биете с рикрилите?
Скайлър не му обърна внимание и каза само:
— Хайде. Тръгваме.
— Не! — Едрият мъж извади ръка изпод масата — стискаше един от лазерите на повалените стражи.
Скайлър реагира моментално — скочи и се превъртя по-бързо, отколкото оръжието на другия можеше да стреля. Ножът му изсвистя във въздуха още преди да стъпи на краката си и в следващия миг лазерът летеше в стаята, тъй като неговият доскорошен собственик стискаше ръката си, където дръжката най-вероятно бе счупила една-две костици.
— Казах, че тръгваме, по дяволите! — извика Скайлър и в гласа му прозвуча стомана.
Ужасени, заложниците се изправиха. Скайлър ги подкара по коридора към приемната зона като доволно овчарско куче.
Питман беше клекнал до бюрото и наблюдаваше предната врата.
— Браун току-що пристигна с един пикап — докладва той.
— Добре. Ще ги изпратя. След тях заминаваме ние с другата кола.
— Но ние не можем да излезем от Центъра — възрази механично един от заложниците, ужасените му очи бяха втренчени в мъртвия рик. — Стражите при портала…
— Скоро ще се махнат оттам — каза Скайлър. — Изглежда чисто… да вървим.
Браун очевидно беше взел пикапа от паркинга на охранителната служба — изолираната кабина на водача беше проектирана с идея за транспортиране на затворник. Скайлър натовари заложниците, даде на Браун последни нареждания и когато пикапът потегли към южния портал на Центъра, тръгна към автомобила, с който бяха дошли.
Питман тъкмо се качваше на мястото на водача.
— Премести се, Питман. Аз ще карам — каза Скайлър.